О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр.София, 10.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1376/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. К. Б. и В. А. Б. от гр. В. против решение № 827/10.06.2009 год. по гр.дело № 2/2002 год. на Варненски окръжен съд.
Касаторите се позовават на всичките основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да ги конкретизират, но считат, че въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по чл.4и ПЗР на ЗСПЗЗ е постановено в противоречие с решение № 20/07.11.1996 год. на КС на РБ, по конст.дело № 21/1996 год. Съдебният акт бил постановен в противоречие със съдебната практика и относно съществения материалноправен въпрос за характера на процесния имот, по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и това противоречие се изразявало с обратното становище на съда, в постановения му съдебен акт, по гр.дело № 224/2003 год. по описа на ХІІ с-в ВРС, отнасящ се за съседен на процесния имот. В тази връзка касаторите цитират и решение № 856/28.04.2006 год. по гр.дело № 210/1997 год. на ВРС ХІV състав.
От ответниците по касационната жалба Ц. К. Г., Я. К. Г., К. Я. Г. и И. Л. С., всички от гр. В., последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по следните съображения: установено е по делото, че имот пл. № 1* по КП от 1956 год. и записан на името на наследодателя на ищците-И. Блъсков е бил включен в строителните граници на В. през 1937 год., когато е бил одобрен регулационния план на предградието „Л”. Имотът попада в обхвата на „Генералния градоустройствен план на К. от Т. до З. пясъци”, одобрен с У. № 470/08.12.1956 год., в зона за индивидуално вилно застрояване, т.е. имотът е бил част от населеното място, по смисъла на чл.3 ЗПИНМ/отм./, попадащ в строителните му граници, както и по смисъла на чл.2 ЗТСУ/отм./. Извършените разпоредителни сделки с писмените договори от 20.11.1964 год. и от 10.12.1964 год. установяват, че И. Б. е продал на Х. Х. овощна градина и лозе от 5 дка, от които Я. Г. е закупил 1 дка, с конкретни граници, от който момент е бил въведен във владение от своя праводател. Изложени са съображения, с оглед действащата нормативна уредба и статута на имота, съгласно ЗПИНМ/отм./ и ЗТСУ/отм./, че имотът, попадащ в строителните граници на гр. В., в зона за индивидуално вилно застрояване /с У. № 470/1956 год./, не е имал земеделски характер и по отношение на него са неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ. Представените съдебни актове, в подкрепа на довода на касаторите за противоречива практика по въпроса за земеделския характер на процесния имот са неотносими към настоящия спор, в който участват лица, легитимиращи се с право на собственост, с нот.актове, но не участвал в административното производство, по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, образувано по жалба на касаторките, срещу отказа на ПК В. да им възстанови правото на собственост върху част от имот, с пл. № 1* по плана от 1956 год., с решение № 375/25.11.1996 год. Представените от касаторите копия от съдебни актове, върху които отсъстват отбелязвания, че са влезли в законна сила не следва да се обсъждат, защото нямат характер на постановена съдебна практика по този въпрос. Същото се отнася и до наведения довод за противоречие с цитираното конституционно решение № 20/07.11.1996 год. на КС на РБ по конст.дело № 21/1996 год., защото нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК не включва съдебните актове на Конституционния съд, като основание за допускане на касационно обжалване, ако са в противоречие с разрешен от въззивния съд материалноправен, или процесуалноправен въпрос.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основанията, поддържани от касаторките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 827/10.06.2009 год. по гр.дело № 2/2002 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на М. К. Б. и В. А. Б. от гр. В., с вх. № 25222/21.07.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: