О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
гр.София, 08.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1095/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. С. Б., В. Х. Т. и Т. П. Т., всички от гр. С., против решение № 964/06.07.2009 год. по гр.дело № 29/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 3006/03.11.2008 год. по гр.дело № 5186/2004 год. на Варненския районен съд и ревандикационният иск по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото съдът не е дал отговор на въпроса какви са взаимоотношенията между титулът на собственост и производството за одържавяване по ПМС № 135 от 06.02.1951 год. от една страна и записванията в кадастралните планове и тяхното отражение в гражданския процес и преценката на доказателствената им тежест, чиито отговор е от съществено значение за прилагането на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба О. В. изразява становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а се присъдят направените по делото разноски за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като неоснователни, по следните съображения: за да обоснове правни изводи, че одържавеният недвижим имот с АДС № 807/1950 год., описан с площ от 3647 кв.м. и конкретни граници, закупен от наследодателя на касаторите П. Т. Х. , с нот.акт № 111/1939 год. и индивидуализиран с граници, като имот, с номер 506 по КП 1936 год. гр. В., кв.”Ч” в действителност е бил с площ 2495 кв.м. въззивният съд е приел, че не площта индивидуализира един недвижим имот, а неговите граници и ситуирането му в съответните планове на населеното място, какъвто е случаят. Съседният имот с № 507 не е бил собственост на П. Х. и предприетата процедура за придаване по регулация на части от този съседен имот към имот № 506 не е завършила, с отразяване в последващата регулация и последващият кадастрален план от 1956 год., по която процесният имот пл. № 506 е бил вече означен с друг пл. № 2* но идентичен с имота, по плана от 1936 год. Имотът, сравнен по конфигурация, площ и граници, по кадастралния план от 1936 год., означен с пл. № 506 е идентичен по конфигурация, площ и граници с имота, означен с пл. № 2* по кадастралния план от 1956 год., а съседният имот пл. № 5* по плана от 1936 год., идентичен с пл. № 2*-по плана от 1956 год. е записан в разписния лист, като самостоятелен имот, на името на Я. Г. Я. и В. М. Постоянната съдебна практика на касационния съд е именно в този смисъл, в който е разрешен от въззивния съд материалноправният въпрос, че площта на недвижимия имот не е определящият елемент за неговата идентификация, респ. за обема от права, които неговият титуляр притежава.
Ето защо правният въпрос, по който има точно и правилно тълкуване не е от значение за точното прилагане на закона, защото не допринася за осъвременяване на тълкуването на вече създадената съдебна практика, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, каквито промени не са настъпили.
Що се касае до допълнителното изложение към касационната жалба, депозирано само от касатора Н. Б. и постъпило с вх. № 9* на 03.11.2009 год., т.е. след образуване на касационното производство по чл.288 ГПК, то обсъждането му е недопустимо и касационният съд не дължи отговор по новозаявените основания, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице твърдяните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова присъди в тяхна тежест направените от ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 500 лева, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 964/04.06.2009 год. по гр.дело № 29/2009 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Н. С. Б., В. Х. Т. и Т. П. Т. от гр. С., с вх. № 27003/06.08.2009 год.
ОСЪЖДА Н. С. Б., В. Х. Т. и Т. П. Т., всички от гр. С., да заплатят на О. В. разноските за настоящето производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ
Вярно с оригинала!
/СЛ