О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр.София, 18.01.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 8/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на И. А. К. от гр. Г. против определение № 1773/30.09.2009 год. по ч.гр.дело № 841/2009 год. на Окръжен съд Б. , с което е потвърдено разпореждане № 1057/25.08.2009 год. по гр.дело № 281 поописа за 2009 год. на РС Г. Д. и исковата молба е върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да го конкретизира.
Касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения: в изложението към частната касационна жалба касаторът не посочва материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъжда твърдяната от него хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която дори не е подкрепена и с аргументи.
Касае се до процесуални действия на съда, изразяващи се във връщане на нередовна и скова молба, по смисъла на чл.129, ал.3 ГПК, чието процесуално действие на първоинстанционния съд е потвърдено, като правилно от въззивния съд. При отсъствие на посочен от касатора правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно определение, касационният съд е в невъзможност да обоснове изводи за значението му към точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитирането само на текста, представляващ едно от основанията за допускане на касационно обжалване не е достатъчно, за да се формира извод за наличие и на изискуемите се от процесуалната норма предпоставки, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1773/30.09.2009 год. по ч.гр.дело № 841/2009 год. на Окръжен съд- Б. , с което е потвърдено Р. № 1057/25.08.2009 год. по гр.дело № 281 по описа за 2009 год. на Районен съд- Г. Д. и исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК, по частната касационна жалба на И. А. К. от гр. Г., с вх. № 3396/15.10.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!