Р Е Ш Е Н И Е
№ 344/2009
гр.София, 17.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 254/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на В. Д. В. от гр. Т., срещу решение № 235/31.10.2007 год. по гр.дело № 404/2005 год. на Л. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Н. Д. Й. от гр. П., Е. Ц. В. от гр. Я. и Р. М. И. от гр. Л., не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 117/21.09.2005 год. по гр.дело № 325/2004 год. на Т. районен съд, с което е отхвърлен установителния иск за собственост, както и искането за отмяна на нот.актове № 97/1975 год. и № 182/2003 год. въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищците са сключили граждански брак на 03.05.1965 год., но след 1975 год. са се разделили фактически, като Е. В. заживяла в гр. Я., а В. Д. гр. Т., в имот, дарен от неговия баща, с нот.акт № 98/1975 год. и представляващ ? ид.част от дворно място от 405 кв.м., урегулиран в парцел **** кв.115 по плана на гр. Т., с който нот.акт праводателят Д. Д. е дарил и на дъщеря си Н. Д. другата ? ид.част от дворното място. Обсъден е предходния нот.акт № 68/1970 год. за учредяване, в полза на ищеца В. Д. право на строеж – в същото дворно място от същия праводател. С последващ нот.акт № 97/1975 год. В. Д. е дарил на своята сестра Н първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена на 100 кв.м. и изградена в парцела, дарен от бащата на страните. Първият етаж се състои от кухня, ниша, две спални, детска стая, баня, с клозет и коридор, със самостоятелен вход от югоизточната страна, заедно с югоизточната маза и входа към него, както и ? ид.ч. от таванското помещение, с разпределение на ползването върху съсобственото дворно място. Изрично в приложенията към нот.акт № 97/1975 год. е цитирана декларация от Е. Ц. В./тогава съпруга на дарителя/ за изразеното й съгласие с разпоредителната сделка с жилищния им имот, придобит по времето на брака. С последващ нот.акт № 182/2003 год. Н. Д. е дарила на сина си Р. М. процесния недвижим имот, който го е декларирал и заплащал съответния данък сгради и такса смет. След обсъждане на гласните доказателства – разпитани свидетели в съдебните инстанции, както и на писмените доказателства е аргументиран извода, че ищците не са доказали твърдяното от тях самостоятелно основание за придобиване на процесния недвижим имот, по силата на давностно владение, каквото не са манифестирали, защото отдаването му под наем и получаването на наемната цена не представляват действия за отблъскване на владението на неговия собственик.
Другата ищца Е. В. не е упражнявала също фактическа власт върху имота, като към свой собствен, продължително и необезпокоявано в продължение на десет години, поради което решаващият съд е приел, че ищците не се легитимират, като собственици на процесния недвижим имот, придобит от двамата по давност.
Касационният съд счита, че не са налице основанията, твърдяни от касатора за отмяна на въззивното решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила.
Неоснователен е касационният довод, че за периода 1975 год. до 2002 год. касаторът е отдавал под наем процесния имот и с това е демонстрирал явно и открито упражняването на фактическа власт, като към собствен имот. Действията на отдаване под наем не са разпоредителни, за да се мотивира извод, че с тях касаторът е демонстрирал воля да свои имота за себе си, в качеството си на владелеца, упражняващ фактическата власт, като собственик.
Физическото действие-отдаване под наем на чужд имот няма вещноправни последици и представлява действие на обикновено управление на касатора-собственик на втория етаж и съсобственик на дворното място, който не е манифестирал пред ответниците явно и открито, че оспорва правата им на собственост върху имота, дарен от него през 1975 год. Отсъстват действия на касатора за отблъскване на упражняваното владение от надарената, съответно и владението на нейния син, в качеството му на преобретател на същия имот.
По отношение на доводите, касаещи права и на ответницата по касация Е. В. касационният съд не ги обсъжда и не се произнася, защото са недопустими, поради отсъствие на касационна жалба в този смисъл.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235/31.10.2007 год. по гр.дело № 404 по описа за 2005 год. на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: