О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр.София, 16.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 55/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Р. Д. от с. П., община Р. срещу решение № 145/14.10.2008 год. по гр.дело № 246/2008 год. на Р. градския окръжен съд, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 26/2008 год. на Разградски районен съд и искът за делба е отхвърлен.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което представлявало основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните съображения: за да отхвърли иска за делба, предявен от С. Д. , въззивният съд е приел, че между страните, по отношение на недвижимия имот, не е налице право на съсобственост, защото ищецът не се легитимира с правото на запазена част, защото ответниците са преобретатели на процесния имот, по силата на договор срещу задължение за издръжка и гледане, а не по силата на наследствено правоприемство.
Касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен, или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а позоваването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без конкретни аргументи не е достатъчно, като самостоятелно основание, за да мотивира изводи, че съдебният акт попада в приложното поле на касационното обжалване. При отсъствие на формулиран от касатора материалноправен, или процесуалноправен съществен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, настоящата инстанция е ограничена в преценката си, относно разнообразното тълкуване на закона, отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми и усъвършенстване на правоприлагането, каквато е целта на основанието, въведено в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че постановеният от въззивния съд съдебен акт не попада в приложното поле на касационно обжалване, защото не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 145/14.10.2008 год. по гр.дело № 246/2008 год. на Разградския окръжен съд, по касационната жалба на С. Р. Д. от с. П., Разградска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!