О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр.София, 22.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1060/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Х. Т. Х., П. Т. Х. и Д. Й. Т., всички от гр. В. против решение № 365/25.03.2009 год. по гр.дело № 996/2008 год. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 558/21.02.2008 год. по гр.дело № 5528/2006 год. на Варненския районен съд и искът по чл.33, ал.2 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за статута на дворното място, като обща част, съгласно чл.38 ЗС, при наличие на отделна собственост върху сградите, но в противоречие с практиката на ВКС, а това били и предпоставките на третото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В подкрепа на изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите цитират решение № 498 по гр.дело № 2391/1967 год. на ВС, решение № 1323/1984 год. по гр.дело № 484/1984 год. на ВС, решение № 52/1977 год. по гр.дело № 2513/1976 год. на ВС, решение № 1* от 1974 год. по гр.дело № 478/1974 год., решение № 61/1959 год. по гр.дело № 37/1959 год. на ОСГК и решение № 53/2000 год. по гр.дело № 1094/1999 год. на ВКС на РБ.
Касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: установено е от въззивния съд, че процесният недвижим имот е съсобствен на страните, при квоти 80/227.40 ид.ч. за ищците и 147.40/227.40 ид.ч. за първите двама ответници С. и Р. Р. . В съсобствения недвижим имот са съществували две самостоятелно обособени гради, притежавани в индивидуална собственост от различни съсобственици. Към момента на сключване на нот.акт № 189/2006 год. едноетажната жилищна сграда откъм улицата вече не е съществувала, като самостоятелен обект на собственост. Мотивиран е извода, че съществуването на сграда към момента на разпоредителната сделка е въпрос, с преюдициално значение по отношение приложимостта на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС. Изводът на съда е, че когато върху съсобствен терен има сгради, притежавани от отделни собственици, всеки от тях може да продаде своята сграда със съответната част от дворното място, който съответства на цитираната от касаторите съдебна практика, единствено в решение № 53/2000 год. по гр.дело № 1094/1999 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о., тъй като останалите съдебни решения, цитирани от касаторите, обсъждат приложение на правни норми, различни от чл.33 ЗС, затова са неотносими към спорното правоотношение.
В този смисъл не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото нормата е ясна, а и касаторите не твърдят, че се нуждае от тълкуване, поради нееднаквото й прилагане от съдилищата.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 365 от 25.03.2009 год. по гр.дело № 996/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Х. Т. Х., П. Т. Х. и Д. Й. Т., всички от гр. В., с вх. № 15117/07.05.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: