О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр.София,12.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1241/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. П. С. от гр. Б. против решение № 820 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 999/2008 год. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1829/06.08.2008 год. по гр.дело № 1305/2007 год. на Районен съд- Р. и установителният иск за собственост към минал момент е бил отхвърлен.
Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита,че процесуалноправният въпрос, изразяващ се в непровеждане на устни състезания при решаването на делото от първоинстанционния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос бил от съществено значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика в решение № 1563/1957 год. по гр.дело № 2985/1957 год. на ВС и решение № 35/01.04.1960 год. по гр.дело № 8/1960 год. на ОСГК.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: касаторката К. С. , в качеството си на ищец срещу М. К. е претендирала право на собственост към минал момент върху земеделски земи, конкретно описани по местност, площ и граници в землището на гр. Б.. Предмет на касационно обжалване е съдебния акт на въззивния съд, по отношение на който се извършва селектиране на касационната жалба, преди да се пристъпи за разглеждането й по същество, а не съдебния акт на районния съд. В този смисъл в правомощията на Върховният касационен съд е произнасяне, относно наличие на изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК и цитираната от касаторката съдебна практика е неотносима, защото касае нарушения, допуснати от първоинстанционния съд.
По отношение на довода, заявен, като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и изразяващ се в неправилна оценка на въззивния съд, относно свидетелските показания, този въпрос не представлява основание за до пускане на касационно обжалване на въззивното решение, а е основание по чл.281, т.3 ГПК, определено от процесуалната норма, като „необоснованост”, или „съществено нарушение на съдопроизводствените правила”, но обсъждането му в настоящето производство, образувано по реда и условията на чл.288 ГПК е недопустимо.
Касаторката не твърди, че относно приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съществува противоречива съдебна практика, породена от непълнотата и неяснотата на правната норма, нито че настъпили промени в обществените условия налагат създаване на нова, различна от досегашната съдебна практика на конкретната норма, по реда на чл.290 ГПК и чл.124 ЗВС. Само в тези случаи, поставеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разглеждан в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за развитието на правото, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения касационният съд счете, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 820 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 999/2008 год. на Окръжен съд Б. , по касационната жалба на К. П. С. от гр. Б., с вх. № 2399/20.07.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: