Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр.София, 16.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3843/2008 година
Производството е по чл.281 ГПК, във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. С. А. от с. К., община Д. против решение № 382/02.07.2008 год. по гр.дело № 377 по описа за 2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 311/2007 год. на Д. районен съд и искът по чл.109 ЗС е уважен. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по касационната жалба Ш. Д. Х. от с. К., община Д. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Касационната жалба е допустима за разглеждане по съществото на оплакванията, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, при което касационният съд, след като обсъди касационните доводи в нея и данните по делото, я намира за основателна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 21/21.03.2008 год. по гр.дело № 311/2007 год. на Д. районен съд, с което е уважен негаторния иск срещу ответника, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че ответникът е изградил дървена ограда в собствения си имот, между осева точка 177 и о.т.34/попадаща в нереализирана улица, поради денивелация на терена/. Обоснован е извода, че така изградената ограда ограничава достъпа на ищеца, с оглед транспортното обслужване на терена и макар, че действията попадат в собствен терена на ответника, то този терен е предвиден за улица и обслужване на съседните имоти, затова тези действия са определени от решаващия съд, като неоснователни и са предпоставка за уважаване на негаторния иск по чл.109 ЗС, в какъвто смисъл сее произнесъл и районният съд.
Правният извод е неправилен и необоснован и формиран в противоречие с трайната практика на ВКС и на съдилищата в РБ, поради което и по отношение на въззивното решение е допуснато касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с определение № 235/16.12.2008 год. по гр.дело № 3843/2008 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Единственото, не недостатъчно обстоятелство, върху което въззивният съд е мотивирал правния си неправилен извод е изградената от ответника дървена ограда, която ограничава достъпа за транспортното обслужване на имота на ищеца. Данни за правото на собственост на ищеца върху УПИ * отсъстват по делото. Видно от удостоверение № 3717/05.10.2007 год. на община Д. имот УПИ * в кв.13 по ЗРП на с. К. е записан по разписната книга на Ш. и Д. Д. Х. , а регулационният план на селото е утвърден със заповед № А* от 20.02.1992 год., но това записване обаче не легитимира ищеца за собственик на имота.лицата, разположена между о.т.177 и о.т.34 е предвидена с утвърждаване на уличната регулация по плана на селото от 1992 год., в която от имота на касатора УПИ * кв.13 участват 155 кв.м. Предвидената по плана от 1992 год. улица обаче не е реализирана, защото профилът на терена не позволява преминаване на транспортни средства /наклонът на терена в поземлен имот № 20 е не по-малко от 35? от север на юг/, поради което и към настоящия момент не са предприети мерки от общината за осигуряване на трасето на улицата. Тези обстоятелства подробно са изследвани в заключението на в.л. М. В. , депозирано пред първоинстанционния съд, както и обстоятелството, че за отчуждаването на площта от 155 кв.м., участваща в предвидената по плана улица и собственост на ответника няма реализирана процедура, но не са обсъдени от въззивния съд.
Постановявайки въззивния си акт фактически съдът е учредил едно право на преминаване на ищеца през имота на ответника-касатор, а е обсъждал наличие на предпоставките на негаторния иск по чл.109 ЗС, но при неизяснена фактическа обстановка – отсъстват категорични данни за правото на собственост на ищеца, по отношение на претендирания имот УПИ *, както и за извършени неоснователни действия от страна на касатора, изградил ограда за границата на своя имот, а не извън очертанията му, за което няма и твърдения от ищеца в този смисъл, все обстоятелства, установени по делото от техническата експертиза и от другите писмени доказателства, но необсъдени от въззивния съд и довели до необоснованост на изводите му.
По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че са налице основанията на чл.281, т.3 ГПК, което налага отмяната на въззивното решение. Делото следва да се върне на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане по съществото на спора, поради допуснатото съществено процесуално нарушение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 382/02.07.2008 год. по гр.дело № 377/2008 год. на Смолянския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: