О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.41.
гр.София, 13.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1006/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. И. Г. от гр. В. против решение № 255/30.04.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на Окръжен съд Д. , с което е оставено в сила първоинстанционното решение под № 161/08.01.2009 год. по гр.дело № 76/2008 год. на Районен съд- К. и искът по чл.76 ЗС е уважен.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие с практиката на касационния съд, а тяхното правилно решаване било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът твърди, че същественият материалноправен въпрос по делото, какъвто бил неговият предмет, не бил конкретизиран от ищците и това противоречи с практиката на касационния съд, изразена в определение № 11/13.01.2009 год. по гр.дело № 2978/2008 год. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о. Освен това, в противоречие с касационната практика в решение по гр.дело № 1* по описа за 1994 год. на ІV-то г.о. съдът бил изследвал правото на собственост, което касаторът противопоставил на ищците, въпреки и изразеното становище в решение № 660/без номер на делото/, че „Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните”, както и че „Правото на разпореждане включва в себе си физическо/фактическо/ и правно разпореждане с вещта… П. разпореждане е най-силното въздействие върху вещта”.
Аргументирайки основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона е тежестта, която се носи от ищците, при условията на пълно и главно доказване да установят всички елементи от фактическия състав на правната норма на чл.76 ЗС и въпреки неизпълненото от тях задължение, въззивният съд е приел твърденията им за доказани. В подкрепа на това касаторът цитира определение № 6/10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год. на ВКС, ІV-то г.о.
Ответниците по касационната жалба Ж. А. Я. и К. А. К. от гр. В. изразяват становище против допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото отсъстват предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касационният съд обсъди доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и счете, че не е налице нито една от твърдяните хипотези, представляващи основания по смисъла на т.1, или т.3 от чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения: искът по чл.76 ЗС е уважен срещу касатора, по отношение на недвижим имот ПИ с идентификатор 39493.35.155, с площ 4 4447 кв.м. по кадастралната карта на с. К., общ. Шабла, и конкретизирани съседи. Твърдението на касатора за отсъствие на конкретизация не кореспондира с установеното от касационния съд. Налице е произнасяне от въззивния съд по предмета на спора и по всички елементи от фактическия състав на правната норма на чл.76 ЗС, а доколкото в цялото изложение се съдържат доводи за незаконосъобразност на правните изводи на съда, които са от значение за изхода на конкретното дело, то в настоящето производство касационният съд е извън правомощията си да упражни касационен контрол. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, в производството по чл.290, ал.1 ГПК, каквато проверка е недопустима в закритото заседание по чл.288 ГПК, провеждащо се в отсъствие на страните.
По изложените съображения позоваването на касационна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и представляваща определения, постановени в производството по чл.288 ГПК, е извън обхвата на задължителната практика, а решение № 660/20.12.1988 год. на състав на ВС и решение № 1168/1974 год. по гр.дело № 543/1974 год. на І-во г.о. ВС, чието тълкуване също няма задължителен характер, а и са неотносими към настоящия спор, не формират предпоставките на основанието за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не поддържа аргументи за създадена, поради неточно тълкуване на материалноправната норма на чл.76 ЗС, съдебна практика, водеща до нарушаване на регламентирания в чл.5 ГПК принцип за законност, което е основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова касационния съд счете, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 255/30.04.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на Д. окръжен съд, по касационната жалба на Р. И. Г. от гр. В., с вх. № 2048/05.06.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: