О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.София, 25.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1089/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. Н. Г., Н. А. Г., И. А. Г. и С. И. Г., всички от гр. С. против решение № V-44/08.05.2009 год. по гр.дело № 45/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 110/13.11.2008 год. по гр.дело № 196/2007 год. на Районен съд Ц. и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на касационния съд, относно съществения материалноправен въпрос, изразяващ се доколко проведеното мероприятие е пречка за възстановяване на собствеността, но само ако е установена „важна държавна нужда”, което било изискването на закона, след анализ на текстовете на чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ. Друг довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е произнасянето на съда по съществения материалноправен въпрос, изразяващ се в изискването решението на ПК да бъде съпроводено със скица, въпреки влязлото в сила решение по гр.дело № 199/1998 год. на Районен съд-Ц. , в което границите на имота били конкретизирани, което било в противоречие с касационната практика.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да приеме неоснователност на ревандикационната претенция на ищците, въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, че възстановеният по ЗСПЗЗ земеделски имот е загубил своя статут на такъв, защото е част от комплекс от реализирани строителни дейности по осъществяване на мероприятие „С”, които са пречка за възстановяване на собствеността в реалните й граници, съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Касаторите неоснователно се позовават на съдебна практика в обратния смисъл, съгласно решение № 1992/2002 год. по гр.дело № 317/2001 год. на ВКС, с чиито изводи въззивният съд се е съобразил, приемайки, че собствеността върху земеделските земи не може да се възстанови, ако земята е застроена, или ако върху нея са били проведени такива мероприятия на държавата, които са били предназначени и са служили за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Касационният съд не констатира противоречие в изводите на въззивния съд и по отношение на упражнения косвен съдебен контрол върху административен акт – решение на ПК от 05.02.1999 год., което не е съпроводено със скица, без да обсъжда постановеното от съда и влязло в сила решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменено първоначалното решение на ПК и постановения с него отказ и е възстановено правото на собственост върху процесния имот, с конкретни граници. Констатациите на въззивния съд, че произнасянето е извън компетентността на съда, защото специалният закон не му е възложил правомощия на орган по поземлената собственост, а тези функции са делегирани на поземлената комисия се подкрепят и от задължително установената практика в ТР № 1/1997 год. на ОСГК, според което единствено решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗССПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № V-44/08.05.2009 год. по гр.дело № 45/2009 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Т. Н. Г., Н. А. Г., И. А. Г. и С. И. Г., всички от гр. С., с вх. № 9070/29.06.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: