Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
гр.София,06.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2281/2008 година
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на И. Г. И. от с. Б., Б. област, против решение № ІІ-20/04.02.2008 год. по гр.дело № 858/2007 год. на Бургаския окръжен съд, в отменителната му част. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му, в обжалваната част.
Ответниците по касационната жалба В. Д. Г., С. Д. С., С. Д. А. и К. Д. К., всички от гр. Б., не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 94/31.08.2007 год. по гр.дело № 221/2006 год. на Районен съд- Ц. , с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС и вместо него да постанови въззивния си акт, с който е уважил иска срещу ответника, а в останалата част да остави в сила първоинстанционното решение, която не е предмет на касационно обжалване, въззивният съд е приел по-различни правни изводи, за неговата основателност и доказаност. Обсъдил е наследственото правоприемство на ищците, като наследници на общите наследодатели С. П. , починал през 1949 год. е оставил за наследник-своята дъщеря Х. С. К. , починала през 2001 год., видно от представените удостоверения за смърт и наследници и от представения нот.акт за собственост върху процесния имот от 1944 год. Решаващият съд е приел за неоснователно и недоказано възражението на ответника за придобитото право на собственост върху имота, поради упражнена фактическа власт, прилагайки забранителната норма на чл.29 ЗСГ, действаща за периода от 1973 год. до 1990 год. и отчитайки, че преди този период, общата наследодателка на ответника-неговата баба С. , до смъртта си през 1961 год., не се е позовала на придобивна давност, въпреки че е останала да живее в имота, заедно с дъщеря си К. , майката на ответника. След смъртта на С. през 1961 год. и майката на ответника, нейната наследница, останала да живее в процесния имот до смъртта си през 1999 год. не се е позовала на изключителни права, по силата на придобивната давност, по предвидените за това начини, за да демонстрира промяна на волята си да владее имота, като свой собствен.
Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че по отношение на процесния имот ищците се легитимират, като негови собственици, с правата на наследници на общия наследодател С, респ. на неговата единствена дъщеря Х. С. , както че и този имот се владее без правно основание от ответника, в какъвто смисъл е постановил въззивното си решение, след отмяната на неправилния първоинстанционен съдебен акт и уважил иска по чл.108 ЗС, за ревандикирането му.
Касационният съд изцяло споделя правните изводи за основателност и доказаност на ревандикационния иск.
Неоснователен е касационният довод за неправилност на правните изводи, обосновали неприложимост на института на придобивната давност за конкретното правоотношение. В хода на първоинстанционното производство ищците са оспорили обстоятелството, отразено в удостоверение за смърт и наследници на С. С. П. , относно качеството на вписания като наследник С, втори съпруг, което оспорване е доказано с представеното удостоверение РД-10-102/11.04.2007 год. на отдел „А” при Община Ц., от което е видно, че за лицата С. Г. П. и С. С. П. /Стана А. К. мъж от първи брак/ няма съставен акт за сключен граждански брак.
Данните по делото, изразяващи се в показанията на свидетели не могат да обосноват правен извод за упражнените от С. П. /Каймаканова/ фактически действия върху процесния имот, като към свой собствен, след смъртта на С. П. , както и упражнената фактическа власт от нейната дъщеря К. до смъртта й през 1999 год., които действия са се изразявали единствено в поддръжката на имота, като поведение на добри стопани, които са живеели в него. Практиката на касационният съд е категорична в този смисъл, както и относно обстоятелството, на което се позовава касатора, относно декларирането на имота и заплащане на данъци за него, което обстоятелство също не представлява доказателства за осъществените обективни и субективни елементи от фактическия състав на придобивната давност, по смисъла на чл.79 ЗС.
По изложените съображения, касационният съд счита за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ-20/04.02.2008 год. по гр.дело № 858/2007 год. на Бургаския окръжен съд, в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: