О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.818
гр.София,28.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 307/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. М. Х. и Р. Б. Х. , управители и представляващи „С”О. ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. В., против решение № 1576/02.12.2009 год. по гр.дело № 698/2009 год. на Варненски окръжен съд, с което е уважен ревандикационния иск срещу дружеството, на основание чл.108 ЗС.
Касаторът се позовава на всички хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да се аргументира по всяка една от тях, като счита, че съдът се е произнесъл незаконосъобразно по различни материалноправни и процесуалноправни въпроси, подробно описани в т.І-1 и 2 и т.ІІ-3., 4., 5., 6. и 7., както и че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС и тази на ВАС, както и с практиката на съдилищата, без да конкретизира материалноправния или процесуалноправния въпрос.
Ответниците по касационната жалба К. М. К. и А. К. З. от гр. В. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение по гр.дело № 9240/2007 год. на Варненски районен съд и да постанови друг съдебен акт, с който е уважил ревандикационния иск срещу ответника-дружество „С”, касаещ недвижим имот пл. № 145 по ПНИ в м.”П”, в землището на с. О., с площ от 583 кв.м. и конкретни граници, като част от възстановения на ищците по реституция, с решение на ПК- В. № 9582/27.07.1993 год. въззивният съд е обосновал изводи за неговата основателност и доказаност. В полза на ищците е разрешил възникналата колизия между техните права, в качеството им на наследници на бившите собственици и лицата, на които е било предоставено право на ползване по смисъла на пар.4 ЗСПЗЗ/праводателите на ответника/, като е изследвал правата на възстановена собственост на първите, приемайки конститутивното действие на решението на ПК № 9582/27.07.1993 год. за имот, попадащ в терен по пар.4 ЗСПЗЗ. Констатирал е обаче, че праводателите на ответника не се легитимират с трансформирано право на собственост върху същия имот, защото при закупуването не е била налице една от изискуемите от закона предпоставки – поради отсъствие на надлежно предоставено право на ползване /за което са изложени подробни съображения, при обсъждането на всички представени писмени доказателства/ праводателят Т. К. не е могъл да упражни правата си по пар.4а ЗСПЗЗ, т.е. да трансформира, по силата на извършената процедура по изкупуване на имота правото на ползване /каквото не му е било надлежно учредено/ в право на собственост, респ. да го прехвърли на своите преобретатели.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос в т.І-1 от изложението за доказателственото значение на удостоверението, издадено от съответния общински народен съвет има значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но в случая той е преценявал неговата значимост на оспорено доказателство, с всички доказателствени и допустими от закона средства, поради което този правен въпрос касае правилността на обжалваното решение, респ. това е едно от отменителните касационни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, защото касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, при обсъждане на събраните по делото доказателства, но обсъждането е възможно, ако са налице условия за допускане на касационен контрол по отношение на въззивното решение.
По втория материалноправен въпрос, формулиран от касатора в т.І 2. от изложението, касационният съд не дължи отговор и произнасяне, защото въпрос за погасителна давност не е обсъждан от въззивния съд и по него няма произнасяне, за да се извърши преценка за наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Всички формулирани от касатора процесуалноправни въпроси представляват твърдения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, т.е. това са основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и изискуемите се от чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в някоя от трите хипотези на процесуалната норма.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и поради това постави в тежест на касатора направените от ответниците по касационната жалба разноски за настоящето производство, в размер на 450 лева, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1576/02.12.2009 год. по гр.дело № 698/2009 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на „С”О. ЕИК, със седалище гр. В., с вх. № 1513/15.01.2010 год.
ОСЪЖДА „С”О. ЕИК, със седалище гр. В. да заплати на К. М. К. и А. К. З. от гр. В. разноските за настоящето производство, в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: