Р Е Ш Е Н И Е
№ 129/09
гр.София, 09.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Наташа Петкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 822/2008 година
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Т. Б. У. и П. Г. У. от гр. В. срещу решение № 1* от 19.11.2007 год. по гр.дело № 528/2007 год. на Варненския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Ж. К. К. и В. К. К. от гр. В. не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 2816/24.11.2006 год. по гр.дело № 3215/2005 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.109 ЗС и вместо него да постанови съдебния си акт, с който го е уважил, въззивният съд е изразил правни изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че ищците притежават право на собственост върху реални части от имот пл. № 1* а именно пл. № 2* и пл. № 2* покрай които минава пътека с ширина 1.20 м. до 2 м. Перпендикулярно на тази пътека, между имоти пл. № 1* и имот пл. № 1* с ширина 1 м. друга пътека също отвежда до имотите на ищците. Ответниците се легитимират, като собственици на имот пл. № 1* Назначените технически експертизи установяват, че имотите на страните са били заснети за първи път по КП от 1987 год. и до 1997 год. границите им не са променяни. Имотът на ответниците е ограден от всички страни с мрежа на бетонни колове, без една част от източната граница, където към уличката-тупик, отразена по кадастралния план на м.”А” от 1987 год., няма ограда и така уличката-тупик се влива в имота им, който завършва с нея и граничи с главния път, чрез поставената от ответниците „ метална врата”. Освен тази врата, която ограничава според съда, достъпа на ищците да преминават през улицата-тупик и да използват отклонението от главен път гр. В., техническите експертизи установяват още една „малка метална врата”, която е част от южната ограда на ответниците и опира до оградата на съседния имот, с пл. № 1*ъдът е приел, че по този начин се препятства достъпа на ищците по съществуващата връзка до улицата-тупик.
Така изяснената фактическа обстановка е мотивирала решаващия съд към правни изводи, за основателност и доказаност на негаторния иск по чл.109 ЗС, защото ответниците не са установили свои права, относно извършените от тях действия, ограничаващи достъпа на ищците към имотите им.
Въззивното решение е неправилно, защото не е съобразено с материалния закон и се налага отмяната му. Делото е изяснено от фактическа страна, затова след отмяната и обсъждане на доказателствата по делото, касационният съд счита, че не са налице изискванията на чл.109 ЗС за уважаване на негаторния иск.
Видно от неоспореното от страните заключение на техническата експертиза за вилна зона „А” няма одобрен проект за регулационен план. Имотът на касаторите, с пл. № 1* се засяга от проектираната улична регулация-така, че съществуващата уличка-тупик е урегулирана, с чупка, достигаща до парцела на ищците. Тази чупка на проектираната уличка реже югоизточния ъгъл на имота на касаторите – пл. № 1* Действащият в момента кадастрален план на местността е ПНИ, но към настоящия момент отсъстват данни, че е влязъл в сила. Съгласно невлязлият в сила план и скиците към него съществува връзка между уличката-тупик и пътеката, минаваща източно от имотите на ищците с пл. № 2* и пл. № 2* която връзка е стеснена до 0.50-0.60 м., отчетени по плана. На място този проход не съществува, защото имотът на касаторите с пл. № 1* граничи с пл. № 1* като в този ъгъл са засадени малини, а на самата ограда на имот пл. № 1* съществува „малката метална врата”, която свързва имота им с пътеката, осигуряваща достъпа до всички имоти, намиращи се покрай нея, а именно: пл. № 2* и пл. № 2*/собственост на ищците/, пл. № 1* пл. № 1* и пл. № 1*/собственост на касаторите/. Заключението на техническата експертиза е категорично, че с премахването на „малката метална врата” няма да се осъществи връзка с уличката-тупик, защото за такава връзка е необходимо още добавяне на проход от 3-4 м.
Тези съображения налагат извода, че действията на касаторите не ограничават правото на ищците да упражняват в пълен обем своята собственост върху имотите си, поради обстоятелството, че в нотариалните актове, с които се легитимират, а именно № 120/1998 год. и № 16/1997 год. границите на имотите им са конкретизирани. Една от тях и за двата имота е пътеката, минаваща покрай тях, от която се осъществява прекия им достъп, т.е. правото на собственост на ищците е ограничено в границите на имотите им, посочени в нотариалните актове каквито граници са съществували към момента на снабдяването им с тях. Касационният съд счита, че извършените от касаторите действия с давност от 1982 год., когато са изградили „голямата метална врата” в началото на улицата тупик-посочена като граница на техния имот, видно от приложения нот.акт № 189/1980 год., както и „малката метална врата”, с която са осигурили достъп до имота си по стигащата до него пътека, не ограничават правото на ищците да ползват имотите си, затова искът им по чл.109 ЗС, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Ищците дължат направените от касаторите разноски за всички инстанции, в размер на 30 лева, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 1216/19.11.2007 год. по гр.дело № 528/2007 год. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. К. К. и иска на В. К. К. и двете от гр. В. срещу Т. Б. У. и П. Г. У., и двамата от гр. В., за премахване на „голяма метална врата”, находяща се на разклонението от главния път, чрез който се подхожда към имот пл. № 1* имот пл. № 2* и имот пл. № 2* с прилежаща граница имот пл. № 1* и на „малка метална врата”, находяща се на границата между имот пл. № 1* и пътеката, осигуряваща достъп до имотите пл. № 2* пл. № 2* пл. № 1* пл. № 1* и пл. № 1* като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ж. К. К. и В. К. К. да заплатят на Т. Б. У. и П. Г. У., всички от гр. В., направените по делото разноски за всички съдебни инстанции, в размер на 30/тридесет/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: