О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр.София, 16.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 50/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Х. Ш. от гр. П. против решение № 1619/19.10.2009 год. по гр.дело № 978/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 152/29.12.2008 год. по гр.дело № 542/2008 год. на Пловдивски районен съд и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторката се позовава на всички основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се аргументира със съответните хипотези, считайки че въззивното решение е необосновано, защото съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, установяващи придобивна давност, изтекла в нейна полза, което било в противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. М. Д. от гр. П. не изразява становище по заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите в изложението, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и счита, че е сезиран с основание, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за което обаче отсъстват предпоставките, регламентирани в състава на процесуалната норма, по следните съображения: ТР № 1/2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК дава отговор на конкретни спорни въпроси на въззивното производство, придавайки им задължителната сила на закон.
Касаторката, в качеството си на ищец по ревандикационен иск твърди, че е собственик на процесния магазин, тъй като нейната майка М го е закупила през 1960 год. от М. А. П. , за което е съставен нот.акт № 168/18.06.1960 год., а през 1992 год. майка й го завещава със саморъчно завещание. Във въззивното производство, в писмените си бележки е изложила твърдения и за придобиването на процесния имот по давност. Съдът правилно се е ограничил в обсъждане само на заявените обстоятелства в исковата й молба, на които се основава искът. Възможността за възражения за изтекла погасителна или придобивна давност е предвидена пред въззивната инстанция само за ответника, съгласно ТР № 1/2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и е неприложима за касаторката, имаща качеството на ищец по ревандикационен иск.
Водим от горните съображения, като констатира, че необсъждането на доказателства, представени от касаторката във въззивното производство, установяващи обстоятелства на основание, различно от заявеното в исковата молба не е в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, затова не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1619/19.10.2009 год. по гр.дело № 978/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на И. Х. Ш. от гр. П., с вх. № 27266/27.11.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: