О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
гр.София, 15.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 849/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. В. Г. от гр. Н. против решение № 156/19.05.2009 год. по гр.дело № 101/2009 год. на Окръжен съд-Ст. Загора, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 92/24.11.2008 год. по гр.дело № 809/2008 год. на С. районен съд и е уважен установителният иск.
Касаторката се позовава на основанието за д о пускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност по чл.67, ал.1 ЗС, както и относно значението на презавереното, съгласно чл.153, ал.3 ЗУТ разрешение за строеж, по които въпроси съществува противоречива практика на съдилищата. Отсъствието на касационна практика, относно приложението на чл.153, ал.2 и 3 ЗУТ е обосновало основанието на касаторката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В., всички от гр. Ст. З. , изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както по т.2, така и по т.3 от процесуалната норма на чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения: безспорното обстоятелство, установено от решаващия съд е датата на издаденото на 22.09.1995 год. строително разрешение за строеж, от който момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност, по чл.67 ЗС, защото от този момент е създадена фактическа възможност от собственика на терена да започне строителството, което е започнало през август 1995 год., а след година и половина строителните работи са били преустановени. До изтичането на петгодишния давностен срок, изтекъл през 2000 год. сградата не е била завършена до степен „груб строеж”, съгласно определението в пар.5, т.46 ДР на ЗУТ, защото третият етаж не е бил завършен, а по отношение на четвъртия и петия терасовиден етаж не са извършени никакви строителни работи. Доводът на касаторката, че издаденото разрешение за строеж е презаверено, с дата 05.07.2007 год. е обсъден, като неоснователен, с оглед изискванията на чл.116 ЗЗД, която разпоредба изчерпателно изброява случаите, когато погасителната давност се прекъсва.
Твърденията на касаторката, че по тези материалноправни въпроси съществува противоречива съдебна практика не коресспондира с представените към изложението на касационната жалба съдебни актове от 06.04.2009 год. по гр.дело № 127/2009 год. на Окръжен съд-Ст. Загора, решение № 6 по гр.дело № 822/2008 год. на Районен съд-Ст. Загора, решение № 144 по гр.дело № 171/2008 год. на Окръжен съд-Ст. Загора, за които съдебни актове отсъстват данни, че са влезли в сила. Представеното решение по гр.дело № 1585/1991 год. на ВС на РБ потвърждава изводите на въззивния съд за началния момент на погасителната давност по чл.67, ал.1 ЗС, т.е. от момента, когато се създаде обективна възможност за започване на строителството. В същия смисъл е и решение № 102 по гр.дело № 1037/2004 год. на ВКС на РБ, а съдебният акт на касационния съд в решение № 1124/2008 год. по гр.дело № 4779/2007 год. не създава съдебна практика, защото е отменително и върху изводите на въззивния съд не е осъществен контрол за законосъобразност, поради констатирано съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения касационният съд счете, че не е налице основанието, поддържано от касаторката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото няма противоречива съдебна практика по съществените материалноправни въпроси, решени от въззивния съд.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото отсъствието на съдебна практика по приложението на правните норми не обосновава извода за тяхната значимост от точното им прилагане, нито за развитието на правото, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 156/19.05.2009 год. по гр.дело № 101/2009 год. на Окръжен съд-Ст. Загора, по касационната жалба на М. В. Г. от гр. Н., с вх. № 8* от 20.06.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: