О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
гр.София, 25.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 837/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. А. Д. от гр. В. и Л. А. Д. от гр. К., против решение № 529/19.11.2008 год. по гр.дело № 561/2008 год. на Д. окръжен съд, с което е обезсилил първоинстанционното решение № 60/23.05.2008 год. по гр.дело № 247/2000 год. на РС гр. К. и прекратил производството по делото.
Касаторите се позовават на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото между въззивният акт и постановеното определение по гр.дело № 118/2007 год. на Д. окръжен съд има противоречие.
Срещу същия въззивен акт е постъпила касационна жалба и от Р. И. О. и Р. И. О. от гр. Д.. К. се позовават на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което било в противоречие с практиката на касационния съд, в цитираното решение № 671/09.01.1998 год. по гр.дело № 416/1997 год. на петчленен състав.
Касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по следните съображения: за да обезсили първоинстанционното решение № 60/23.05.2008 год. по гр.дело № 247/2000 год. на К. районен съд, с което е отхвърлена молбата за поправка на явна фактическа грешка, по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, въззивният съд е изложил съображения за недопустимостта на съдебния акт.
Обоснован е правния извод за отсъствие на предпоставките на чл.192, ал.2 ГПК/отм./, тъй като районният съд недопустимо е инициирал производството за поправка на явна фактическа грешка, с оглед указанията по гр.дело № 118/2007 год. на Д. окръжен съд, постановено в друго исково производство, различно от производството пред него, по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Доводът на касаторите Д. за съществуващо противоречие на въззивния акт с постановеното по гр.дело № 118/2007 год. на ДОС определение не представлява основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящето производство е образувано по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. От съдържанието на представеното определение по гр.дело № 118/2007 год. на ДОС може да се направи извод, че спорът е по чл.108 ЗС между същите страни. Извършените констатации, че по влязлото в сила решение по гр.дело № 247/2000 год. на К. районен съд, по което спорът е разрешен, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допусната явна фактическа грешка, която следва да се отстрани, по реда и условията на чл.192 ГПК/отм./ не е било задължително за районния съд, който в този случай следваше да се самосезира, или да се сезира по молба на заинтересованите страни, което не е направено.
Определението, постановено по гр.дело № 118/2007 год. на ДОС е по движението на делото, то няма сила на присъдено нещо, следователно и не представлява съдебна практика на окръжния съд, на която може да се противопостави настоящето въззивно решение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовават касаторите Р. и Р. О. , защото цитираното от тях решение по гр.дело № 416/1997 год. на петчленен състав на ВКС не предлага друго тълкуване на процесуалната норма на чл.192, ал.2 ГПК/отм./, освен постоянната и трайна касационна практика, според която поправката на явна фактическа грешка може да се извърши от съда, постановил решението, като първа инстанция и то по негов почин, или по молба на страните, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд, обявявайки, че постановеното от районния съд решение, по почин на друг съд, сезиран с друг спор е недопустимо.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 529/19.11.2008 год. по гр.дело № 561/2008 год. на Д. окръжен съд, по касационните жалби на П. А. Д. и Л. А. Д. , с вх. № 46/09.01.2009 год. и на Р. И. О. и Р. И. О., с вх. № 153/23.01.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: