О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр.София, 25.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1102/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. А. Х. и М. А. Т. и двете със съдебен адрес адв. М от САК против решение от 12.11.2008 год. по гр.дело № 581/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 181/08.07.2008 год. по гр.дело № 191/2007 год. на Н. районен съд в осъдителната му част и е постановено въззивно решение, с което са отхвърлени ревандикационните искове срещу ответниците, а в останалата част обжалваният съдебен акт е оставен в сила.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 т.2 и т.3 ГПК, без да сочат обстоятелства и аргументи, подкрепящи трите различни хипотези. В допълнението към касационната жалба, с вх. № 396 от 21.01.2009 год. конкретизират, че основанията за допускане на касационно обжалване са двете хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: по т.1 и по т.3, защото „твърдяната и налична нищожност е решена в противоречие със съдебната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото…”.
От ответниците по касационната жалба М. К. М. и Д. П. М. от гр. Н., последната изразява становище за нейната неоснователност и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на твърдяните от касаторите предпоставки за това.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите и констатира отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което частично са уважени ревандикационните искове на Е. А. Х. и на М. А. Т. и да постанови въззивното си решение, с което ги е отхвърлил, въззивният съд е изложил съображения, че ищците не са собственици на процесния имот, защото ответниците са го придобили, по силата на продължително и необезпокоявано владение, за период, по-дълъг от десет години, чието възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза е прието от съда за основателно и доказано. Доводите на касаторите, че договорите за продажба, по силата на които Община Н. е изкупила през 1989 год. имота им са нищожни, защото не бил налице валиден предмет на сделката, са преклудирани с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 228/1994 год., оставено в сила с решение от 08.12.1994 год. по гр.дело № 689/1994 год. на Ш. окръжен съд /приложено по делото/. С влязлото в сила решение е отхвърлен иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от Е. А. Х., касаещ обявяване на недействителност на договор от 20.06.1989 год., по силата на който е прехвърлила на Община Н. първия етаж от имота си, както и сключения последващ договор от 16.01.1990 год., с който Община Н. е продала имота на ответниците.
Поддържаният и в настоящето производство правен въпрос, който е от значение за изхода на делото вече е преклудиран с влязлото в сила решение и той не може да бъде предмет на обсъждане, че е постановен в противоречие със съдебната касационна практика, цитирана в решения № 729 по гр.дело № 1294/1993 год., решение № 503 по гр.дело № 195/2005 год., решение по гр.дело № 17/2000 год., решение № 96/2002 год. по гр.дело № 381/2001 год. В останалите решения, цитирани от касаторите касационният съд е изразил своето становище по приложението на материалноправните норми на чл.79 ЗС и на чл.116, б.”б” ЗЗД, но по отношение на тях касаторите не са формулирали материалноправен, или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, защото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 12.11.2008 год. по гр.дело № 581/2008 год. на Ш. окръжен съд, по касационната жалба на Е. А. Х. и М. А. Т., със съдебен адрес адв. М от САК, с вх. № 8174/15.12.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: