О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.161
гр.София, 05.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5395/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. П. Г. и С. Ж. Г. от гр. Ст. З. срещу решение № 523/20.10.2008 год. по гр.дело № 834/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 39/2007 год. на Старозагорския окръжен съд и е отхвърлен иска им по чл.29, ал.2 ЗЗД. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на касационната им жалба, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, отказвайки приложението на общите правила за унищожаемост на правните сделки, регламентирани от чл.29 и чл.44 ЗЗД, като неприложими за гражданскоправните отношения, със смесен фактически състав. Поради отсъствие на утвърдена съдебна практика по тези въпроси, произнасянето на касационният съд по тях ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване срещу въззивното решение.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното основание от касаторите за допускане на касационната им жалба, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл.29, ал.2 ЗЗД, за унищожаване на продажбата и прогласяване на недействителността на публичната продан, извършена на 08.02.1996 год. по изп.дело № 2562/1995 год. на СИС при Районен съд-Ст. Загора, на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.част от дворно място, находящо се в гр. Ст. З. , ул.”И” № 7, с площ от 660 кв.м., представляващо УПИ-3376 кв.63а, по плана на града, ведно с втори жилищен етаж от построената в него масивна сграда, въззивният съд е обсъдил неприложимостта на материалноправната норма към спорното правоотношение, създадено по силата на публичната продан, за чиято действителност са приложими специалните правила на чл.384, ал.3 ГПК/отм./, във вр. с чл.379 ГПК/отм./.
За да е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, съдът, разрешавайки спора следва да е приложил, респ. неприложил неясна и непълна правна норма, която се нуждае от тълкуване, с оглед на точното й прилагане. В конкретният случай съдът е отказал да приложи общите разпоредби за недействителност на сделките – чл.29 ЗЗД, като неотносими за публичната продан, различна от договора за продажба, поради своето правно естество, защото представлява едностранен властнически акт на съдия изпълнител, издаван при наличността на наддавателно предложение. В този смисъл практиката на съдилищата и тази на ВКС е единна в изводите си, че публичната продан се различава от договора за продажба не само по своя фактически състав, но и по правните си последици. За разлика от продажбата, при публичната продан правото на собственост се придобива само след плащане на цената, въз основа на възлагането и публичната продан не може да бъде развалена, поради евикция, или скрити недостатъци, но затова пък може да бъде отменена, чрез обжалване, защото е акт на власт. Публичната продан е един от изпълнителните способи за осъществяване на парични вземания, който Гражданският процесуален кодекс/отм./ регламентира в чл.337-389. Тези норми и конкретно чл.384, ал.3 и чл.379 ГПК/отм./ се отнасят за случаите, в които действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред, ако възлагането не бъде обжалвано и изключват приложението на общите норми на ЗЗД, регламентиращи недействителността на договорите – чл.26 и следващите от с.з. В този смисъл двете нормативни уредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване, с оглед на точното им прилагане.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 523 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 834/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, по въззивната жалба на Г. П. Г. и С. Ж. Г. от гр. Ст. З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: