О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.819
гр.София,28.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 265/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Н. И., И. Д. , Д. , И. М. П., Т. М. П. , Р. Н. Г., Ж. П. Р., Г. Д. Д. и Р. П. Л., всички от гр. Б., против решение № ІV-103/10.11.2009 год. по гр.дело № 476/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1051/23.07.2009 год. по гр.дело № 929/2008 год. на Бургаския районен съд и установителният иск по чл.124, ал.4 ГПК е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, касаещ статута на земята към момента на нейното одържавяване, в противоречие с практиката на ВКС и на ВАС, като цитират конкретни решения на отделни състави.
Ответниците по касационната жалба О. Б. и О. с. „З”- Б. не изразяват становище по изложените доводи в производството по чл.288 ГПК.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които счита, че са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не към соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и констатира следното: производството по чл.124, ал.4 ГПК е образувано от ищците, като наследници на И. Д. Д., чиито иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОС”ЗГ” е отхвърлен с решение № 141/20.06.2007 год. по гр.дело № 833/2006 год. В обстоятелствената част на исковата молба ищците са твърдяли, че заключението на вещото лице В. Г. , депозирано по влязлото в сила решение по гр.дело № 833/2006 год. на БОС било невярно, а то именно е мотивирало въззивния съд да отхвърли установителната им претенция за собственост. Предметът на настоящето дело е претенцията на ищците да се признае за установено невярност на депозираното заключение. За да установи твърденията на ищците съдът е назначил техническа експертиза и вещото лице Г. е депозирала заключение, според което не е констатирано, че процесните имоти на И. Д. да се намират на различно място от посоченото в заключението на вещото лице Г. , депозирала го по гр.дело № 833/2006 год., а именно – на югоизток и югозапад от имотите пл. № 2* и 2410, записани на полк. Рашков и имот пл. № 2* записан на д-р Ч, в кадастралния план от 1946-1947 год. Новоназначеното вещо лице е потвърдило изводите на в.л. Георгиева, че по кадастралния план от 1958 год. теренът, разположен на югоизток от имотите на полк. Рашков и д-р Ч, в който терен се намират процесните два имота е отразен, като един имот, с пл. № 9* ограден с ограда, заснета в плана и в него са заснети църква, алеи и няколко парцела/гробище/, т.е. към 1958 год. теренът е отразен, като гробище. Съдът е установил и обстоятелството, че и двете вещи лица не се произнасят по статута на земята към 1957-1958 год., моментът на обобществуването й, т.е. дали е земеделска или не, а се произнесли само, по отношение на отразяването на процесните имоти в двата кадастрални плана и в аерофотоснимката от 1950 год., т.е. изводите им касаят местоположението на процесните имоти и тяхното отразяване към 1946-1947 год. и към 1958 год., защото въпросът за статута на земята е правен въпрос, по който се е произнесъл съдът и е извън компетенциите на вещите лица.
Изложените съображения са мотивирали въззивния съд да приеме установителният иск по чл.124, ал.4 ГПК за неоснователен и недоказан.
Цитираната от касаторите съдебна практика на ВКС и на ВАС, както на Смолянски административен съд е неотносима към предмета на спора и не може да обоснове изводи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В настоящия случай същественият материалноправен въпрос се извежда от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и касае правоотношение, различно от предходното по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, приключило с влязло в сила решение. Цитираната съдебна практика е относима към разрешаване на спорни правоотношения по специалните реституционни закони: ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗОСОИ и приложението на материалноправните им норми. В настоящия спор ищците са сезирали съда със спор по чл.124, ал.4 ГПК, имащ за предмет заключение на в.л. Георгиева и установяване на неговата недостоверност, по които въпроси въззивният съд е отговорил отрицателно, съобразявайки се и обсъждайки допустимите от процесуалния закон доказателствени средства.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІV-103/10.11.2009 год. по гр.дело № 476/2009 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на И. Н. И., И. Д. Д., И. М. П., Т. М. П. , Р. Н. Г., Ж. П. Р., Г. Д. Д. и Р. П. Л., всички от гр. Б., с вх. № 16880/17.12.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: