О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
гр.София, 22.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1002/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. С. Н. от гр. С. против решение от 26.05.2009 год. по гр.дело № 187/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен иска за делба на недвижим имот.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, относно последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в противоречие с касационната и съдебна практика, който въпрос бил от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика.
Касационният съд обсъди доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да приеме за доказано възражението на ответника по иска за делба, предявен от касатора, в качеството му на ищец и да отхвърли иска за делба, въззивният съд се е позовал на доказателствения материал, изразяващ се в свидетелските показания, че от 1991 год., т.е. няколко месеца след извършване на разпоредителната сделка, общият наследодател е започнал да упражнява фактическа власт и върху идеалните части, собственост на касатора, отстранявайки го от съсобствения им имот. Касаторът не е твърдял, че се е противопоставил на това отстраняване от владението върху съсобствения имот, нито че упражненото от общия наследодател и другия съсобственик-ответника по иска владение и върху идеалните му части е осъществявано скрито, без негово знание. Цитираните от касатора решения на ВС № 874 по гр.дело № 507/1986 год., № 28 по гр.дело № 21/1962 год. и решение № 2* по гр.дело № 6370/1955 год. са неотносими към разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест, която носят страните в гражданския процес. Неотносими към същия въпрос са и ТР № 7/1973 год. на Пленума на ВС, което обобщава практиката по някои въпроси на съдебната делба, защото задължителните му указания се отнасят за давността по чл.12, ал.2 ЗНасл. Единствено цитираното решение от 24.10.2007 год. по гр.дело № 286/2007 год. на Софийския окръжен съд обсъжда давността, като придобивно основание за правото на собственост и в този смисъл изводите на въззивния съд са съобразени, защото е прието, че фактическата власт и намерението за своене, упражнени от общия наследодател, заедно с ответника по иска за делба, са били противопоставени на касатора, който към 1973 год. е притежавал 1/8 ид.ч./по наследство/, а през 1991 год. – ? ид.ч./по дарение/, с негово съгласие и без явното му и категорично противопоставяне, след отстраняването му от съсобствения имот, към 1991 год. до предявяването на иска за делба през 2007 год.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че позоваването на противоречива касационна и съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за това, както и по отношение на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което не е аргументирано, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 26.05.2009 год. по гр.дело № 187/2009 год. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на Д. С. Н. от гр. С., с вх. № 1482/03.07.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: