Р Е Ш Е Н И Е
№ 600
гр.София, 16.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5188/2008 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, образувано по молбата на Д. М. Ж. от гр. Б. и З. М. Д. от с.гр. за отмяна на влязло в сила решение № 324/31.03.2005 год. по гр.дело № 2479/2002 год. на Бургаския районен съд. Молителките твърдят, че след влизане в сила на решението са открили ново доказателство – нот.акт № 17/1921 год., относно притежаваното право на собственост на лицето К. Ян. Г. , върху процесните 90/289 ид.части от парцел **** в кв.30 по действащия ЗРП на гр. С., целият с площ 289 кв.м. В подкрепа на изискванията на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, относно спазения тримесечен срок от снабдяването с доказателството, представят констативен протокол № 156 на нотариус К. Б. , удостоверение № 12859/17.10.2008 год. на А. по вписванията „С”, гр. Б. и уведомление от 17.04.2008 год. на РС- Б.
Ответниците по молбата за отмяна Х. С. М., от гр. С. и М. М. М. от гр. Б. изразяват становище за нейната евентуална недопустимост, както и за нейната неоснователност, затова молят да се остави без уважение.
Молбата за отмяна е процесуално допустима, съгласно изискванията на чл.306 ГПК, във вр. с чл.305, ал.1, т.1 ГПК.
Касационният съд счита, че молбата за отмяна е постъпила в срока, регламентиран от процесуалната норма на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, защото молителите са узнали на 08.10.2008 год. за съществуващия нотариален акт от други наследници на общия наследодател Я, а именно от П. Б. и С. К. , които били наследници на неговата дъщеря Х. Я. Д. , но не са участвали в приключилия спор за собственост с влязлото в сила решение, видно от констативен протокол № 156 от същата дата. Молбата за отмяна е постъпила в изискуемия се тримесечен срок от снабдяването с новото доказателство, поради което е допусната за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2009 год., по съществото на заявеното отменително основание, по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Касационният съд споделя извода на молителките, че представеният с молбата за отмяна нот.акт № 17/1921 год. е ново писмено доказателство, което не е могло да им бъде известно по делото, но същото няма съществено значение за спора, защото с него не се установява идентичност на имота, посочен в нотариалния акт, като част от процесния, представляващ парцел **** кв.30 по действащия ЗРП на гр. С.. И това е така, защото имотът, съгласно приложения нотариален акт се идентифицира, като един склад с дюкян в гр. С., на улица „С” от 85 кв.м. застроено и 55 кв.м. незастроено място, при съседи: Д. Т. К. , Д. Ем. М. , Х. С. и път, придобито от К. Г. , по обстоятелствена проверка към 1921 год. Няколко години по-късно, през 1927 год. „кандидат-емигранта” Д. К. е декларирал имоти, между които и този, находящ се на ул.”С” № 55, целият от 186 кв.м., застроено и незастроено място, при съседи, между които не е посочено името на К. Г. Обстоятелството е от значение за идентифициране на двата имота, като съседни, защото в имота, бивша собственост на „кандидат-емигранта” Д. К. е въведен във владение бежанеца К. М. , видно от приложената по делото и обсъдена от съдилищата декларация от 31.07.1931 год., към който момент имотът е бил вече със статут на „урегулирано емигрантско място от 232 кв.м. при граници: Кочо Т. , Д. Е. М. и улица”.
При отсъствие на доказателства по делото, че към 1931 год. урегулираното емигрантско място е граничило с имота, описан в нот.акт № 17/1921 год., собственост на К. Г. , когато е извършено разпореждането с държавния имот, по силата на одобрената през 1928 год. спогодба в Ж. на 09.12.1927 год. между българския и гръцкия министър на финансите за уреждане на задълженията между Б, произходящи от прилагането на конвенцията от 27.11.1919 год. за свободата на емиграцията на малцинствата /ДВ, бр.23/1928 год./, имотът, описан в нот.акт № 17/1921 год. не е отразен в първия кадастрален план на гр. С. от 1911 год. и съгласно разписния лист към него има отразено записване за имот с пл. № 3* първоначално на името на Я. Г. , зачеркнато и записано името на К. М. /въведения във владение бежанец/, зачеркнато и записано името на придобилия от него М. Н. М. /наследодател на ответниците/ въз основа на нот.акт № 23/1949 год. не може да се идентифицира като част от процесния имот.
По изложените съображения касационният съд счете, че новооткритото доказателство – нот.акт № 17/1921 год. не е от съществено значение за делото, защото дори, като индиция не може да обоснове изводи за идентичност на имота с претендирания от молителите, като 90/289 ид.части от парцел **** в кв.30 по действащия ЗРП на гр. С., целият с площ 289 кв.м., затова молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. Ж. от гр. Б. и З. М. Д. от с.гр. за отмяна на решение № 324 от 31.03.2005 год. по гр.дело № 2479/2002 год. на Бургаския районен съд, оставено в сила с решение № ІІ-172/18.11.2005 год. по гр.дело № 364/2005 год. на Бургаския окръжен съд, оставено в сила, с решение № 484/11.04.2007 год. по гр.дело № 123 по описа за 2006 год. на ВКС на РБ, ІV-то А г.о., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: