О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр., София16.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 120/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. П. И., Т. П. С., М. Д. Р., Г. Д. Д. и Р. Д. И., всички от с. Ч., Б. област, и представлявани от адв. Т, срещу решение № ІV-167/27.10.2008 год. по гр.дело № 407/2007 год. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на първата касаторка и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение.
Касаторите поддържат две основания за допускане на касационно обжалване, а именно: по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която правният интерес при предявяване на установителния иск следва да е налице, позовавайки се на ТР № 1/1997 год., както и на решения на отделни касационни състави – по гр.дело № 1246/2003 год., на ІІ-ро г.о. и по гр.дело № 1414/2001 год. на V-то г.о. По отношение на решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. И. не се съдържат конкретни оплаквания и не се поддържат основания за допускане на касационно обжалване.
Второто основание за допускане на касационно обжалване, твърдяно от касаторите е чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото съдебното решение било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът е направил избирателно и непълно обсъждане на представените по делото доказателства. В подкрепа на соченото основание се цитира съдебна практика на Софийски окръжен съд, по гр.дело № 661/2007 год., по гр.дело № 1258/2006 год. и по гр.дело № 500/2007 год.
Срещу същото въззивно решение № ІV-167/27.10.2008 год. по гр.дело № 407/2008 год. на Бургаския окръжен съд, но в частта, имаща характер на определение, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение № 172/22.02.2008 год. по гр.дело № 2486/2005 год. на Бургаския районен съд и производството срещу ответниците И, Я. К. М. , Т. Г. С. , Д. И. А. , Ц. А. Р. и Т. Д. Д. е прекратено, е постъпила частна жалба от К. Н. Ч. , Ж. Н. Ч. , Н. Г. Ч. , Ц. Г. М. , П. С. П. , И. С. Д. , М. В. А. , М. А. Ж. , М. Т. К. , А. Т. М. , Д. А. Г. , Ц. А. К. и К. А. Ч. , всички представлявани от адв. Д. К. поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната от тях част, защото съдът се е бил произнесъл по „съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, а така също са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Касаторите считат, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на касационния съд, съгласно която е допустимо съединяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, позовавайки се на редица решения.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, поддържани от касаторите, представлявани от адв. Т констатира следното: Позоваването на ТР № 1/1997 год. за изискването да е налице правен интерес и при предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което въззивният съд не се е съобразил, е неоснователно. Правният интерес да се предяви установителния иск за собственост към минал момент за ищците е налице, защото е обусловен от издадените две решения на ПК: № 1216/01.03.1999 год., с което е признато и възстановено правото на собственост, в полза на наследниците на Я. Ч. /ищците/ в съществуващи реални граници върху лозе от 2 дка в м.”М”, землището на гр. С. и издаденото по-късно решение на ПК № 1260/16.03.1999 год., с което в полза на наследниците на П. П. /ответниците/ е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху два имота в м.”М”-единият от които е спорният – нива от 2.127 дка, представляваща имот № 3* С. на касационния съд, както в цитираното ТР № 1/1997 год., така и във всички цитирани от касаторите решения на негови съдебни състави е, че правен интерес за предявяването на иска към минал момент – внасянето на имота в ТКЗС е налице, когато има спор за материално право. В настоящия спор и двете страни /ищците, като наследници на Я. Ч. / и част от ответниците/като наследници на П. П. / са заявили претенция върху един и същи имот, находящ се в м.”М”, землището на гр. С., за който са твърдяли, че към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на техните наследодатели.
Позоваването на касаторите и на втория съществен процесуален въпрос, изискващ от съда да прецени всички доказателства по делото не е решен в противоречие с практиката на съдилищата. Отсъстват твърдения, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд е отказал да приеме допустимите от ГПК писмени и гласни доказателства, подкрепящи доводите и на двете страни, относно твърдяните от тях обстоятелства, на които основават своите искания, или възражения.
По тези съображения касационният съд счита, че касационната жалба на касаторите, представлявани от адв. Т, срещу въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допусне на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките за това, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 172/22.02.2008 год. по гр.дело № 2486/2005 год. на Бургаския районен съд и производството срещу ответниците И, Я. М. , Т. С. , Д. А. , Ц. Р. и Т. Д. е прекратено, защото са преобретатели, придобили право на собственост в различен обем върху същия имот, с последващи сделки, след възстановяване на правото на собственост на правоимащите, по реда и условията на ЗСПЗЗ и се легитимират с тези права към настоящия момент.
Цитираните от касаторите съдебни актове не съдържат констатации и правни изводи за допустимост на обективно съединяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет-установяване принадлежността на правото на собственост към минал момент-този на образуване на ТКЗС с иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, който е с различен предмет-установяване принадлежност на правото на собственост към момента на предявяване на иска. Първият иск е преюдициален и разрешеният по него спор ще има значение за спора за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
В конкретния спор обаче новоконституираните ответници по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ нямат качество на наследници на П. П. и не са пасивно легитимирани да отговарят по иска, установяващ права на собственост, към минал момент, защото се легитимират със самостоятелни права към настоящия момент, т.е. касае се за недопустимо съединяване на искове, с различен предмет и между различни страни, затова цитираните решения, в които се обсъжда чл.103 ГПК/отм./ са неотносими за случая.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че и в тази част на обжалваното въззивно решение не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІV-167/27.10.2008 год. по гр.дело № 407/2008 год. на Бургаския окръжен съд, в обжалваните му части, по касационната жалба с вх. № 15824/03.12.2008 год. на И. П. И., Т. П. С., М. Д. Р., Г. Д. Д. и Р. Д. И., всички от с. Ч., Б. област, представлявани от адв. Т по касационната жалба с вх. № 14687/12.11.2008 год. на К. Н. Ч. , Ж. Н. Ч. , Н. Г. Ч. , Ц. Г. М. , П. С. П. , И. С. Д. , М. В. А. , М. А. Ж. , М. Т. К. , А. Т. М. , Д. А. Г. , Ц. А. К. и К. А. Ч. , представлявани от адв. Д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: