О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
гр.София, 10.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 932/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Б. Ж. от гр. М. против решение от 09.04.2009 год. по гр.дело № 53/2009 год. на Окръжен съд М. , с което е отхвърлен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Касаторът се позовава на основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за правото на собственост на наследодателката Д, в противоречие с практиката на касационния съд, въпреки представеното в този смисъл писмено доказателство – опис-декларацията й за внесените от нея земеделски земи в ТКЗС.
Ответницата по касационната жалба Е. Ж. Н. от гр. М. изразява становище за нейната неоснователност, тъй като отсъстват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да й бъдат присъдени разноски за настоящето производство.
Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.
Касационният съд счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: в изложението към касационната жалба се съдържат доводи за необоснованост на въззивното решение, защото представената опис-декларация за встъпване на Дафина Н. в ТКЗС като член-кооператор и внесените от нея земеделски земи било категорично доказателство за правото й на собственост върху тях, а в обратния смисъл се е произнесъл въззивният съд.
Неоснователно е позоваването на касационна практика в обратния смисъл, в която цитираните съдебни решения не отричат доказателствената сила на писменото доказателство. В този смисъл и въззивният съд го е обсъдил, като допустимо, но недостатъчно убедително писмено доказателство за правото на собственост на заявителя му. Изводите на въззивния съд са съобразени с материалноправната норма на чл.3 ПУТКЗС/отм./, съгласно която всеки член-кооператор внася в собственост на кооператива собствената си земя, земята на членовете на техните домакинства, както и земята, която те стопанисват, заедно с други сънаследници и съсобственици.
Към момента на внасяне на земеделската земя в ТКЗС правото на собственост следва да се докаже с допустимите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства и тъй като касаторът се е позовал само на опис-декларацията, въззивният съд е обосновал изводи за недоказаност на установителната претенция към минал момент, и с оглед на възражението на ответниците в този смисъл.
В настоящето производство е недопустимо произнасянето по приложеното към касационната жалба препис-извлечение от емлячния регистър на лицето Дафина Н. , затова касационният съд не го обсъжда.
По изложените съображения касационният съд счете, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова постави в тежест на касатора претендираните от ответницата Е. Ж. Н. разноски за настоящето производство, в размер на 200 лева и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 09.04.2009 год. по гр.дело № 53/2009 год. на Окръжен съд- М. , по касационната жалба на И. Б. Ж. от гр. М..
ОСЪЖДА И. Б. Ж. от гр. М. да заплати на Е. Ж. Н. от с.гр. разноските за настоящето производство, в размер на 200/двеста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: