О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389/2009
гр.София, 01.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 482/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. В. С. от гр. Н., П. В. П., Н. П. В. и В. П. Т. и тримата от гр. С. срещу решение от 05.12.2008 год. по гр.дело № 2176/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.02.2007 год. по гр.дело № 3330/2005 год. на Софийски районен съд и установителният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касаторите поддържат общо основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да конкретизират някоя от регламентираните в процесуалната норма хипотези и без да посочат същественият материалноправен, или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд сее произнесъл, но в противоречие с практиката на ВКС, или е решен противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационният съд счита, че не са налице основанията, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: Касаторите се позовават на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото не било приложено, като доказателство гр.дело № 9* по описа за 1999 год. на СРС, поради неоснователния отказ на въззивния съд да го изиска, считайки, че не е от съществено значение за спора. Твърдяното нарушение представлява самостоятелно основание за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което може да бъде обсъждано от касационния съд, само в случай, че допусне касационно обжалване на въззивното решение, ако са налице предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите следва да посочат изрично в изложението си, кой е същественият процесуален или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и коя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК е налице, като подкрепят твърдението си със съответните аргументи и конкретни факти. Касаторите са приложили към изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ТР № 2/25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК, но липсата на мотивировка за относимостта на нормативния текст към някоя от трите възможни хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, поставя касационният съд пред невъзможността да направи преценка доколко въззивният акт попада в приложното поле на касационното обжалване, защото касаторите не се позовават на каузалната противоречива практика, разрешаваща противоречиво еднородни случаи.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.12.2008 год. по гр.дело № 2176/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на С. В. С. от гр. Н., П. В. П., Н. П. В. и В. П. Т., всички от гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: