О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275/2009
гр.София,07.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2703/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на кооперация ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ, Ст. З. против решение № 20/20.03.2008 год. по т.дело № 37/2008 год. на С. окръжен съд, в частта, с която са оставени в сила решение № 42”б” и допълнително решение № 153”б” по гр.дело № 183/2006 год. на К. районен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като твърди че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът цитира решения № 2183/01.12.1995 год. по гр.дело № 2699/1994 год. на ІV-то г.о. на ВС, решение № 773/10.11.1986 год. по гр.дело № 427/1986 год. на ВС, ІІ-ро г.о. и решение № 1209/27.09.2001 год. по гр.дело № 2353/2000 год. на ВКС.
Срещу същото въззивно решение, в частта с която е уважен инцидентния установителен иск, като е признато за установено, че ищецът е правоприемник на преустановилия през 1970 год. дейност ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА Т. , гр. Ст. З. е постъпила касационна жалба от Н. В. Н. и Е. Г. Н. и двамата от гр. К.. К. поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова настояват за отмяната му.
Позовават се на основания за допускане на касационно обжалване о чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за правното положение и статут по ЗК на правоимащите К. организации/Кооперации и К. съюзи/, при възстановяването на кооперативно имущество, по реда на ЗК от 1991 год. и ЗК от 1999 год., въпрос, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона. Касаторите цитират съдебна практика на ВКС, в многобройни решения, които прилагат към основанията си за касационно обжалване.
Касационният съд счита, че по касационната жалба на кооперация ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ, със седалище гр. Ст. З. не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по следните съображения: въззивното решение е обжалвано в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 42”б” и допълнителното решение № 153”б” по гр.дело № 183/2006 год. на К. районен съд и е отхвърлен предявения от О. на Т. против Н. Н. и Е. Н. ревандикационен иск върху недвижим имот, находящ се в четириетажната масивна производствена сграда, в УПИ * кв.145, находящ се на ул.”О” № 33 в гр. К., а именно: офис № 10, на втория етаж, с полезна площ 17.52 кв.м., както и иска по чл.431, ал.2 ГПК за отмяна на нот.актове № 172/1992 год., № 25/2001 год., № 21/2002 год. и № 39/2004 год.
Касаторът твърди, че същественият въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с касационната практика е правото на собственост върху процесния имот, придобито от праводателя на ответниците – ТПК”Е”-гр. Казанлък, по давност, въпреки съществуващата забрана в Закона за собствеността, действал от 1951 год. до 1990 год., забрана, касаеща придобиването по давност на социалистическа собственост, в която се включва и кооперативната такава. В този смисъл касаторът цитира решения на касационния съд.
Касаторът, в качеството си на ищец по ревандикационния иск е индивидуализирал спорното материално субективно право, с основанието и петитума на иска си. Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се произнася по заявения от него иск включва притежаване на правото на иск, относно предмета на делото и неговото надлежно упражняване, съществуващото право на собственост и основателността на претенцията за неговата защита, с оглед на доказателствата, на които ищецът се позовава, както и прилагането на правната норма за конкретния случай. Касаторът твърди, че същественият материалноправен въпрос е придобивната давност, която въззивният съд е разгледал, в полза на праводателя на ответниците, което твърдение не кореспондира с изложените мотиви към съдебния му акт. Същественият материалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд засяга основателността на ревандикационния иск, за която приел, че не е налице, защото касаторът не е установил, че е собственик на процесния имот, както и не установил, че ответниците го владеят без правно основание. Това е същественият материалноправен въпрос, разгледан от съда, по който съдът се произнася и от който зависи изхода на делото. Позоваването на касатора на въпроса за придобивната давност, която съдът е решил в противоречие с касационната практика, с оглед на направеното от ответниците възражение, би бил съществен материалноправен въпрос, само в случая на доказано право на собственост за касатора, конкуриращо се с придобито по давност право на собственост, заявено с възражението на ответниците, в полза на техния праводател. Затова придобивната давност на праводателя на ответниците не е същественият материалноправен въпрос на спора, засягащ основателността на ревандикационния иск, по който съдът се произнася и от който зависи изхода на делото, затова касационният съд след направената преценка, счита, че въззивният акт не попада в приложното поле на касационното обжалване. Позоваването на второто основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано. Касаторът не твърди, че съществува противоречива, или неправилна практика на състави на ВКС, която е основание за прилагането на чл.292 ГПК за иницииране на постановяване на тълкувателно решение по важния материалноправен въпрос, касаещ придобивната давност по конкретния спор.
По тези съображения касационният съд счете, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на кооперация ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ, със седалище гр. Ст. З.
Касаторите Н. и Е. Н. поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос за правния статут на правоимащите кооперативни организации при реституиране на одържавено кооперативно имущество по Закона за кооперациите и относно реда и процедурата по ЗК за възстановяване на дейността на съществуващите правоимащи кооперативни организации, които са прекратили своята дейност, но не са заличени, като правни субекти в кооперативния регистър, който въпрос съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС.
Касационният съд, като съобрази практиката си по подобни спорове в редица свои съдебни актове, между които са и цитираните от касаторите, по които същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос за правоприемството е разрешен по начин различен от този, при който въззивният съд е тълкувал и приложил закона, счита че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, защото е налице основанието за това в чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 20.032008 год. по т.дело № 37/2008 год. на С. окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение № 42”б”/17.04.2007 год. и допълнително решение № 153”б”/13.11.2007 год. по гр.дело № 183/2006 год. на Районен съд-гр. Казанлък, по касационната жалба на кооперация ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ-Ст. Загора.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20от 20.03.2008 год. по т.дело № 37/2008 год. на С. окръжен съд, в частта с която е уважен инцидентния установителен иск, че К. „Окръжен съюз на трудово-производителните кооперации”, гр. Ст. З. , регистрирана с решение № 41/1993 год. по ф.дело № 247/1993 год. на СтО. е правоприемник на преустановилия дейността си „О”-гр. Ст. З. през 1970 год., по касационната жалба на Н. В. Н. и Е. Г. Н. и двамата от гр. К..
К. Н. и Е. Н. следва да заплатят държавна такса за касационното производство, в размер на 30/тридесет/лева по сметка на ВКС на РБ, след което делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: