Р Е Ш Е Н И Е
№.95
гр.София, 28.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Наташа Петкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 406/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Л. Ж. Т. от гр. К. срещу решение от 12.11.2007 год. по гр.дело № 812/2006 год. на К. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Р. Б. К., Б. М. К., Т. Б. Г. и Г. Е. Г., всички от гр. К., не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но раз гледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 23.03.2004 год. по гр.дело № 1005/2002 год. на К. районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС и по чл.45 ЗЗД, въззивният съд е споделил изцяло правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност.
Решаващият съд е изпълнил задължителните указания в отменителното касационно решение, постановено по гр.дело № 1101/2006 год. по гр.дело № 1037/2005 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о., като назначил и изслушал разширена, тройна техническа експертиза. Позовавайки се на заключението, неоспорено от страните е констатирано, че попивната яма не представлява попивно съоръжение, тъй като в действителност няма затворен обем с дъно и плътни стени, поради което не може да се препълни, а е поставена и РVС тръба, през която се оттича дъждовната вода от западния скат на сградата на ответниците. Не е констатирано наличие на затлачена и застояла вода. Изследвайки подробно заключението на техническата експертиза решаващият съд е обосновал изводи, че твърдяните от ищеца вреди, изразяващи се в изгниване на дюшемето в една от стаите на къщата и нарушаване на целостта на мазилката й не са причинени от начина на отцеждане на дъждовните води от жилищната сграда, обитавана от ответниците, а причината е в големия наклон и предполагаемия скален масив. При отсъствие на доказана причинна връзка между действията на ответниците и щетите на ищеца решаващият съд е приел, че не са налице предпоставки за уважаване на иска по чл.109 ЗС, обуславящ и уважаването на иска по чл.45 ЗЗД, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, който е отхвърлил обективно и субективно съединените искове.
Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му.
Неоснователен е касационният довод, че въззивният съд не се е съобразил с указанията в отменителното касационно решение. Задължителните указания са изпълнени, с постановената пред тройната експертиза задача, на която е отговорено за съществуването на техническа възможност дъждовните води от цялата сграда да се отвеждат до уличната канализация, което обаче е свързано с много технически трудности и разходи, защото пътя на дъждовната вода става твърде дълъг и вертикалното отвеждане ще остане извън дължината на целия скат. Водното количество ще протича по цялата дължина на ската и няма да може да се оттече през вертикалната водосточна тръба, при което съществува реална възможност водата да прелива през улука, направо на терена до самата сграда и на ищеца и на ответниците.
Неоснователен е и втория касационен довод за допуснато процесуално нарушение от съда, който неправилно бил заличил новоконституирани във въззивното производство ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ГПК/отм./ изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице, или привличане на нов ответник, наред с първоначалния е допустимо във всяко положение на делото, но в първата, а не във въззивната инстанция, в която такова искане е направено от касатора.
Въззивният съд правилно се е съобразил с процесуалната разпоредба и отменил неправилно постановеното определение от 26.06.2006 год., за привличане на нови ответници във въззивната инстанция.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.11.2007 год. по гр.дело № 812/2006 год. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!