О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
гр.София, 07.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 761/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. г. с. „Х”, със седалище гр. Х. против решение № 302/17.02.2009 год. по гр.дело № 2869/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 3967/2007 год. на Пловдивския районен съд и ревандикационният иск за собственост е отхвърлен.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото същественият материалноправен въпрос, относно правото на вечно ползване върху т.н. „балталъци” е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и съществуването на противоречива съдебна практика по този въпрос. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира съдебна практика на ВКС и на съдилищата в РБ.
Касационният съд счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 3967/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на Д. лесничейство, гр. Х., против О. Х., по отношение на конкретни дървопроизводителни горски площи, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност, приемайки, че декларирането на имотите от общината в емлячния регистър означавало, че те са общинска собственост, а не държавна, което не ги характеризира, като балталъци. В обратния смисъл е постановеното решение № 938/05.12.2008 год. по гр.дело № 3* по описа за 2007 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., с което се приема, че извлечението от емлячния регистър установява, че общината е заявила имотите, дадени й за вечно ползване, с оглед облагането им с данък, поради учреденото от държавата право на ползване върху тях, обстоятелства, обосноваващи извода за техния характер, като „балталъци” по см. ЗГ от 1904 год., този от 1922 год. и от 1925 год., върху които, съгласно пар.5 ПЗР на ЗВСГЗГФ, във вр. с ДР на ППЗВСГЗГФ вечното право на ползване не подлежи на възстановяване.
В същия смисъл е и постановеното решение № 599/04.04.2007 год. по гр.дело № 2218/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, цитирано от касатора, поради което касационният съд счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 302 от 17.02.2009 год. по гр.дело № 2869/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на Д. г. с. „Х”, със седалище гр. Х., с вх. № 7867/08.04.2009 год.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 28 януари 2010 год. от 9 ч., за която дата се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: