О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр.София, 09.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 462/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Х. М. и Ф. Х. М., и двамата от с. Я., община К., против определение № 338 от 09.09.2009 год. по гр.дело № 446/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба срещу решение № 23/11.03.2009 год. по гр.дело № 163/2007 год. на РС К. , поради подаването й след изтичане на двуседмичния срок. Касаторите считат, че съдебният акт е неправилен и настояват за отмяната му.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, а разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по исковата молба на М. и Ф. М. е постановено решение № 23/11.03.2009 год. по гр.дело № 163/2007 год. на Районен съд К. , което е обявено на 14.03.2009 год. В обявлението е посочен срокът за обжалване на решението пред въззивния съд. Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба на 03.06.2009 год., при което въззивният съд е приел, същата за недопустима, защото не е спазен срока, регламентиран в чл.259, ал.1 ГПК.
Касационният съд счита, че въззивното определение е правилно и следва да се потвърди, по следните съображения: видно от приложения пощенски плик към въззивната жалба, тя е подадена по пощата, но датата на изпращане е неясна. Тази констатация е направена и от въззивния съд, който обаче се е позовал на обстоятелството, че в тежест на жалбоподателите е било да установяват датата на подаване на жалбата по пощата, което не са направили във въззивното производство, въпреки процесуалната възможност за това в чл.278, ал.1 и 2 ГПК. Твърденията, че жалбата е в срок следва да бъдат установени по категоричен начин, което не е направено от жалбоподателите, с оглед на възражението срещу нейната редовност.
Водим от горните съображения, настоящата инстанция споделя изводите за недопустимост на въззивната жалба, съгласно чл.259, ал.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338/09.09.2009 год. по гр.дело № 446 по описа за 2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба с вх. № 796/03.06.2009 год. на М. Х. М. и Ф. Х. М., и двамата от с. Я., община К. против решение № 23/11.03.2009 год. по гр.дело № 163/2007 год. на РС- К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: