О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр.София, 10.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1359/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. И. А. от гр. К. и Х. Ц. А. от с.гр., против решение от 02.06.2009 год. по гр.дело № 792/2008 год. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 13.12.2007 год. по гр.дело № 1520/2006 год. на Софийски районен съд и е постановено въззивно решение, с което е уважен иска по чл.108 ЗС, по отношение на Ю. Х. П. и Л. Х. П..
К. , в качеството си на трети лица-помагачи на ответниците, се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по съществения материалноправен въпрос за придобиване по давност на правото на строеж е налице противоречива практика, относно приложението на чл.79, ал.1 ЗС. В подкрепа на доводите си цитират съдебна практика.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от Ю. Х. П. и Л. Х. П. от гр. С., в частта, с която са осъдени да ревандикират процесния апартамент. Позовават се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото въпросът за добросъвестността на приобретателя на вещното право на строеж и свързано с обстоятелството дали му е известно, че то е учредено по надлежния ред не от собственика на замята, е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационните жалби Н. А. Т. от гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част и настоява за присъждане на разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите и ги намира за основателни, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която ревандикационният иск срещу Ю. и Л. П. е отхвърлен и да постанови осъдително решение, в полза на Н. Т. , въззивният съд е обосновал изводи за основателност и доказаност на иска по чл.108 ЗС, приемайки за неоснователно възражението на ответниците, позовали се на придобито по давност право на собственост върху процесния апартамент № 27, ет.4 в гр. С., ул.”Т” 5-7, бл.1, вх. Б, със застроена площ от 53.83 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С нот.акт № 101/1993 год. Виолета Г. , К. Б. , М. Н. , М. Д. и М. П. , като собственици на дворно място от 817 кв.м., съставляващо имот пл. № 431а, за който имот, заедно с имот 432б е образуван парцел **** Х-431а, 432б от кв.288 гр. С., бул.”България М. ” и П. И. , А. Т. М. , А. И. М. , С. Й. , Ж. А. и В. Е. , като собственици на дворно място от 821 кв.м., съставляващо имот пл. № 432б, който имот заедно с имот 431а образуват парцел ****а, 432б от кв.288 гр. С., бул.”България М. ”, са прехвърлили на ЕТ”М” ? ид.ч. от описания парцел ****а построяването на пететажна и двуетажна жилищни сгради, съгласно одобрен архитектурен проект, като преобретателят е поел задължение да построи за всеки от прехвърлителите апартаменти и гаражи в жилищните сгради. С влязло в сила решение от 22.10.2004 год. по гр.дело № 4274/2001 год. на СГС е признато за установено, по отношение на П. И. , А. Т. М. , А. И. М. , С. Й. , Ж. А. и В. Ефремова, че Н. Т. е собственик на ? ид.ч. от имот пл. № 432 кв.188, целият с площ 1642 кв.м. Междувременно Ж. А. е дарила на сина си И. А. правото на строеж, с нот.акт от 1994 год., конкретизирано като обем с предходния нот.акт № 101/1993 год.
Преобретателят на правото на строеж И. А. върху конкретния обект, апартамент № 27/спорния/, индивидуализиран още с нот.акт № 101/1993 год., го е прехвърлил на Л. и Ю. П. , с нот.акт № 109/1997 год. Възражението на ответниците П, че са придобили по давност правото на собственост върху апартамента, започнало от 10.12.1997 год. и продължило повече от пет години, е прието от съда за неоснователно, считайки, че са недобросъвестни владелци, защото не са доказали владение върху имота било сами, било чрез другиго, по силата на договор, в продължение на пет години, установявайки само, че към датата на предявяване на иска са упражнявали фактическата власт върху процесния имот.
В подкрепа на поддържаните и в двете изложения към касационните жалби доводи за наличие на противоречива практика по въпроса за извършените действия, свързани със своене на определен обект и осъщественото по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж, както и действия, свързани с придобиване на собствеността върху вече построения обект, са представените съдебни актове, поради което настоящата касационна инстанция счете, че е налице противоречива практика по приложението на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, т.е. налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.06.2009 год. по гр.дело № 792/2008 год. на Софийски градски съд, в обжалваната част, по касационната жалба на И. И. А. и Х. Ц. А. от гр. К., с вх. № 44359/26.08.2009 год. и по касационната жалба на Ю. Х. П. и Л. Х. П. от гр. С., с вх. № 35649/06.07.2009 год.
Делото да се докладва на председателя на ІІ г.о. на ВКС на РБ за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на дължимата се държавна такса от касаторите И. И. А. и Х. Ц. А. в размер на 293/двеста деветдесет и три/лева и след внасяне на дължимата се държавна такса от касаторите Ю. Х. П. и Л. Х. П. в размер на 293/двеста деветдесет и три/лева в едноседмичен срок от съобщението, за което бъдат уведомени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: