О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр.София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 198/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Г. Ш. от гр. П. против решение № 1738/29.10.2009 год. по гр.дело № 610/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 07.11.2008 год. по гр.дело № 1554/2007 год. и предявеният от него ревандикационен иск е отхвърлен.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че съдът се е произнесъл по различни материалноправни въпроси, относно придобиването по давност на правото по чл.63, ал.1 ЗС и различните му начини на манифестирането на упражнената фактическа власт, в противоречие с практиката на отделни касационни състави, цитирайки решения на ВКС. Касаторът твърди още, че въззивният съд не е зачел и задължителната сила на мотивите по гр.дело № 10040/2003 год. на ПРС, които се ползвали със сила на пресъдено нещо, а това било в противоречие с касационната практика в цитираното решение № 433/03.07.1999 год. по гр.дело № 411/1990 год. на ВКС І-во г.о.
Ответниците по касационната жалба Г. Й. С. и М. Н. И. от гр. П. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отрече приложението на института на придобивната давност, въззивният съд се е произнесъл и обсъдил деривативния придобивен способ за правото на собственост на договорно основание, със сключения на 02.10.1997 год. алеаторен договор между касатора и М. Г. , произвел правните си последици до неговото разваляне, с влязлото в сила касационно решение на 01.08.2006 год., който деривативен способ изключва придобиването на право на собственост върху същия имот за същия период, по оригинерен начин – въз основа на упражнявано давностно владение върху имота от същото лице-касатора. В този смисъл цитираната от касатора съдебна практика е неотносима, защото съдът не е отрекъл предвидената от закона възможност за придобиване и на вещното право на строеж и по давност, освен чрез правна сделка, административен акт, или по закон, а защото за същия период 02.10.1997 год. – 01.08.2006 год., по отношение на него са действали правните последици на алеаторния договор.
Правилно въззивният съд е отказал да зачете силата на пресъдено нещо на представеното от касатора и влязло в сила решение № 1099/04.07.2005 год. по гр.дело № 486/2005 год., по което отсъства идентичност в страните, искането и основанието на иска.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 29.10.2009 год. по гр.дело № 610/2009 год.в на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на К. Г. Ш. от гр. П., с вх. № 28562/10.12.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: