Определение №176 от по гр. дело №1072/1072 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 176
 
гр.София, 22.02.2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                      КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 1072/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. А. Б. и Ю. А. Б., със съдебен адрес адв. Д от АК Я. против решение № 111/26.06.2009 год. по гр.дело № 217/2009 год. на Я. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 253/07.05.2009 год. по гр.дело № 1525/2008 год. на Я. районен съд и е уважен инцидентният установителен иск по чл.54, ал.1 ЗН, като е прието за установено, че приемането по опис на наследството на А. К. Б. , починал на 17.06.2008 год. е нищожно и са отменени извършените описи по изп.дело № 2173/2008 год. и изп.дело № 2174/2008 год. на ЯРС.
Касаторките се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, незачитайки обема на представителната власт при ангажиране на а. и изискването на писмено пълномощно, като задължително приложение към исковата молба, в подкрепа на което цитират съдебна практика. Изложени са аргументи, в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, налагащи тълкуването на правната норма на чл.62 ЗКИ/Закон за кредитните институции/, регламентираща случаите и реда за разкриване на банкова тайна, тъй като липсва съдебна практика, относно приложението й.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Д. от гр. Я. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да й се присъдят направените разноски за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касаторките и счете, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото: доводът, че въззивният съд е приел за допустим предявения инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.54 и чл.30, ал.2 ЗН, произнасяйки се и по съществото на неговата основателност, въпреки отсъствие на надлежно писмено адвокатско пълномощно по този самостоятелен иск не кореспондира с доказателствата по делото.
Изводът на въззивния съд за надлежно представителство на ответницата П от нейния процесуален пълномощник адв. М е съобразен както с трайната съдебна практика, така и с процесуалната норма на чл.34 ГПК, даваща право на общото пълномощие за извършване на всички съдопроизводствени действия. Изричното пълномощно, регламентирано в чл.34, ал.3 ГПК касае процесуални действия, изчерпателно изброени, между които не е посочен инцидентният установителен иск. Цитираната от касаторките съдебна практика е неотносима за случая, в който надлежното представителство е доказано от представените пълномощия, както пред първоинстанционния съд и делегирани на адв. Й, преди предявяването на инцидентния установителен иск, така и във въззивната инстанция, в която ответницата се е представлявала от същия адвокат.
По отношение на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изложените аргументи и обстоятелства от касаторите не го подкрепят. Защото доколкото касаторките се позовават на нарушения, във връзка с приложението на чл.62 ЗКИ, то те биха били основания за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова постави в тежест на касаторите разноските, направени от ответницата, в размер на 150 лева.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 111/26.06.2009 год. по гр.дело № 217/2009 год. на Я. окръжен съд в обжалваната му част, по касационната жалба на Т. А. Б. от с. К., обл. Пловдив и Ю. А. Б. от гр. Я., с вх. № 909/28.07.2009 год.
ОСЪЖДА Т. А. Б. от с. К., обл. Пловдив и Ю. А. Б. от гр. Я. да заплатят на П. Г. Д. от гр. Я. разноските за настоящето производство, в размер на 150/сто и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top