Р Е Ш Е Н И Е
№..67
гр.София, 27.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Наташа Петкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 187/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Х. Л. Х. от гр. М. срещу решение № 361/05.12.2007 год. по гр.дело № 479/2007 год. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по касационната жалба Б. Л. Х. от гр. М. не изразява становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но раз гледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 115/11.07.2007 год. по гр.дело № 25/2007 год. на М. районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че водният резервоар и захранващия го водопровод, находящи се в имот № 36 по кадастралния план на с. Ч., община М. е бил предмет на съдебна спогодба, постигната по гр.дело № 86/1998 год. на Смолянския окръжен съд, по силата на която ответникът Б. Х. го е получил в дял, заедно с имот № 36 и построената в него жилищна сграда и други подобрения. Назначената техническа експертиза е идентифицирала разположението на спорния резервоар, като находящ се в югозападния край на имот № 36. О. е извода, че с одобряването на спогодбата ответникът е придобил правото на изключителна собственост върху недвижимия имот № 36 и всички подобрения върху него без изключение, каквото изключение не е предвидено за спорния резервоар. По отношение на спора между страните, касаещ вложените труд и средства от тях решаващият съд е приел неотносимост на възраженията, с оглед на правните последици на одобрената от тях съдебна спогодба.
Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Безспорно е обстоятелството на сключената между страните съдебна спогодба, според която всеки от тях е получил в дял недвижими имоти, идентифицирани с планоснимачни номера по одобрения кадастрален план на с. Ч.. С. водоизточник, представляващ резервоар се намира в имот с пл. № 36, който е придобит в собственост от ответника, защото съгласно цитираната спогодба по гр.дело № 86/1998 год. на Смолянския окръжен съд имотът е поставен в негов дял, ведно с построената в това място двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., както и с другите подобрения в това дворно място. Ирелевантни към спора за собственост са твърденията на касатора, че този водоизточник бил построен с негови средства още през 1965 год. Одобрената от съда спогодба легитимира ответника по спора с придобито право на собственост върху недвижимия имот и всички подобрения върху него, включително и върху спорния резервоар, който не е изключен от подобренията, изрично по волята на страните. Законът за водите /ДВ, бр.67/1999 год./ и последващите му изменения регламентира собствеността и управлението на водите и водостопанските системи и съоръжения и обявява, че правото на собственост върху тях може да принадлежи и на физически и юридически лица, т.е. частна собственост. В чл.24 ЗВ са определени обекти, които могат да бъдат частна собственост, като в т.7 от същия текст попада и процесното съоръжение. Разпоредбата на чл.23 ЗВ обявява също, че собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общините. Касаторът не е оспорил правото на собственост на ответника върху недвижимия имот, а напротив, изрично в обстоятелствената част на исковата си молба е признал правото му на собственост, по силата на съдебната спогодба, която е един от способите за придобиване на вещни права върху недвижим имот. Спорът за делбата на сънаследствените имоти между страните в настоящия спор е разрешен именно с постигането на съдебната спогодба, включително и върху всички подобрения, придобити от ответника с предоставения му дял, включващ дворното място, с пл. № 3* този смисъл са и изводите на въззивния съд, че касаторът, в качеството си на ищец не е доказал право на собственост върху спорния резервоар, които изводи, както и изводите за неотносимост към предмета на иска на възраженията за вложени от него труд и средства по изграждането му, се споделят от касационната инстанция, като правилни и законосъобразни.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/05.12.2007 год. по гр.дело № 479/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: