О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.687
гр.София, 29.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 462/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. В. Д. от гр. В. срещу решението на Варненския окръжен съд под № 719/26.06.2008 год. по гр.дело № 1059/2005 год. Касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е и от съществено значение за точното прилагане на закона. Касаторът цитира конкретна практика на Пленума на ВС, изразена в П. № 1/1953 год. относно съдържанието на съдебния акт и решение № 748/18.07.1956 год. на ВС, с които указания въззивният съд не се бил съобразил.
Срещу същия съдебен акт са постъпили касационни жалби от Н. М. Н. , А. Я. Ш. и З. Ш. и Н. Р. Н. , всички посочили съдебни адреси.
Касаторите А. Я. Ш. и З. Ш. твърдят, че е налице основание за допускане на касационната им жалба, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществен въпрос, като е осъществил недопустим косвен съдебен контрол върху решението на административния съд по гр.дело № 472/1997 год. на ВОС, вместо да се съобрази със задължителната му сила, относно установеното с него право на ползване, предоставено по реда на 21 ПМС.
В подкрепа на твърдяното основание касаторите цитират съдебна практика в ТР № 2/14.05.1991 год. по гр.дело № 2/1991 год. ОСГК.
Касаторите се позовават и на друго противоречие с практиката на ВКС, съгласно решение № 857 по гр.дело № 913/2006 год., в което доказателствената тежест да установи, че ползувателят няма право на собственост е за ищеца, каквито изводи въззивният съд бил направил в обратния смисъл, все доводи направени в подкрепа на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторката Н. Рафаел Н. поддържа основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че въпросът за пределите на силата на пресъдено нещо на решенията на съдилищата в административния процес е от значение за точното прилагане на закона, позовавайки се на разпоредбата на чл.302 ГПК, според която „Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд, относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен”.
Касаторът Н. М. Н. поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че въззивният съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е отказал да зачете придобивната давност, изтекла в полза на М. Д. , праводател на касатора за времето от 02.04.1998 год. до 30.05.2003 год., през който период е владял необезпокоявано процесния имот, а в обратния смисъл е постановеното решение № 649/01.07.1993 год. на ВКС по гр.дело № 4* по описа за 1992 год.
Касационният съд счита, че не е налице нито едно от твърдяните от касаторите основания за допускане на касационните им жалби, по следните съображения:
По основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поддържани от касатора М. Д. :
Не кореспондират със съдържанието на въззивния съдебен акт твърденията на касатора, че в противоречие с цитираните П. № 1/1953 год. на ВС и Решение № 748/18.07.1956 год. на ВС, ІІ г.о. въззивният съд не е обсъдил гласните доказателства, които са били противоречиви и не е мотивирал изводи кои приема за достоверни и кои отрича, като такива. Защото такива изводи са направени от въззивния съд на стр.154 и стр.155, т.е. подробно и аргументирано съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, мотивирайки изводи за тяхната достоверност, респ. недостоверност, съпоставяйки ги и съобразявайки ги и с други писмени доказателства, които ги подкрепят, респ. опровергават.
В този смисъл не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и тъй като твърдението му, за съществуване и на друго основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се подкрепя с аргументи и доводи, цитирането само на текста не е достатъчно, за да мотивира касационния съд да допусне касационно обжалване на това основание.
По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано от касаторите А. Я. Ш. и З. Ш.
Не съществува противоречие между изводите на въззивния съд и цитираното ТР № 2/1991 год. по гр.дело № 2/1991 год. на ОСГК, неотносимо към изводите за отсъствието на придобито право на собственост, съгласно нот.акт № 180/1998 год., издаден въз основа на влязло в сила решение по адм.дело № 472/1997 год. на Варненския окръжен съд, за признато право на ползвателя Б. С. Г. по пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи и придобие в собственост предоставената му за ползване земя, тъй като влязлото в сила решение няма задължителна сила за съда, нито за страните, които не са участвали в административния спор.
Не е налице и противоречие на изводите на въззивния съд с практиката, изразена в цитираното решение № 857 по гр.дело № 913/2006 год. на ВКС, приемайки, че праводателят на касаторите-придобилият право на собственост ползвател Б. Г. , съгласно нот.акт № 180/1998 год. не може да противопостави свои права на ищцата, която се легитимира с право на възстановена собственост върху същия имот, защото е установила, че той не е имал предоставено валидно право на ползване, по реда на ПМС № 21/1963 год. Решението на ВКС е постановено в същия смисъл, както и цитираното от касаторите решение № 804/23.07.2007 год. по гр.дело № 600/2006 год., което е отменително решение, а не е постановено по съществото на спора.
По основанието на касаторката Н. Рафаел Н. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Позоваването на процесуалната разпоредба на чл.302 ГПК, която се нуждаела от тълкуване, с оглед на обстоятелството, че въззивният съд не се е съобразил със задължителната сила на влязлото в сила решение по адм.дело № 472/1997 год. на Варненския окръжен съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Цитираната разпоредба визира косвения съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на административните актове, който осъществява гражданския съд, във връзка със становището му по обуславящите въпроси от значение за решаване на делото – чл.17, ал.2 ГПК. Той ще бъде обвързан в преценката си от влязлото в сила решение по административен спор само в хипотезата, когато страните по административния спор са идентични с тези по гражданския – арг. от чл.177, ал.1, изр.1 АПК.
Касаторката не се позовава на противоречива съдебна практика, относно приложението на процесуалната разпоредба, което би наложила корективно тълкуване на нормата, за да се постигне точното и еднакво приложение, ч. допускане на касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е случаят.
По основанието на касатора Н. М. Н. по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
За да обоснове наличие на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът се позовава на решение № 649/01.07.1993 год. по гр.дело № 477/1992 год. на ВС, според което добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик става собственик, ако упражнява фактическата власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, в продължение на давностния срок, предвиден в чл.79, ал.2 ЗС. Въззивният съд не е обосновал обратни изводи, но обсъждайки писмените и гласни доказателства е мотивирал извод за отсъствие на основните предпоставки за приложението на придобивната давност, т.е. не е доказано непрекъснато и необезпокоявано владение от касатора, респ. от неговия праводател в изискуемия се от закона петгодишен срок, срещу ищцата, респ. преди това срещу наследниците на общия наследодател, на които е било възстановено правото на собственост, с решение на ПК от 1995 год., а по-късно и въведени във владение през април 1998 год., което владение не им е било отнето.
По тези съображения касационният съд счете, че касационните жалби на касаторите не следва да се допуснат до касационно обжалване, поради отсъствие на хипотезите, регламентирани в процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 719/26.06.2008 год. по гр.дело № 1059/2005 год. на Варненския окръжен съд, по касационните жалби на: М. В. Д. с вх. № 31510/15.07.2008 год., Нисим М. Н. с вх. № 39854/10.10.2008 год., А. Я. Ш. и З. Ш. с вх. № 39851/10.10.2008 год. и Н. Р. Н. с вх. № 39856/10.10.2008 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: