О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр.София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 224/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. К. Д. от гр. Е. против решение № 665/27.11.2009 год. по гр.дело № 750/2009 год. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.05.2009 год. по гр.дело № 191/2008 год. на Етрополския районен съд, с което установителният иск за собственост е отхвърлен. Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото счита, че „СОС се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС”. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика в ТР № 3/1993 год. на ОСГК на ВКС, както и с решение по гр.дело № 2257/2004 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о.
Ответникът по касационната жалба О. ЕТРОПОЛЕ, гр. Е., Софийска област не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: За да отхвърли установителния иск за собственост, на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е констатирал, че съгласно одобрения, със заповед № 566 от 28.03.1977 год., при действието на ЗТСУ/отм./, регулационен план, действащ и към настоящия момент без изменение по отношение на съседните имоти /този на ищеца УПИ Х-66 и този на общината УПИ ІХ в кв.5 по плана на с. Б., регулацията е приложена, тъй като определеното парично обезщетение, в размер на 1 450 лева, съгласно оценителен протокол от 16.05.1988 год. е изплатено от общината на праводателя на ищеца. С получаването на сумата, представляваща обезщетението за отчуждената и придадена към общинския парцел ****аст от имота на ищеца, сметките са уредени и собствеността е преминала в общината. По отношение и на довода на ищеца за придобиване на придадената част по давност, в резултат на непрекъснато владение въззивният съд се е аргументирал отрицателно, позовавайки се на забраната на чл.59 ЗТСУ/отм./ за придобиване на реално определени части от дворищнорегулационни парцели по давност, действала до 01.01.2001 год., както и след тази дата до предявяването на установителния иск за собственост на 13.09.2007 год.
Твърдението на касатора, че изводите на съда са в противоречие с ТР № 3/1993 год. не е достатъчно, за да мотивира касационния съд за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото в изложението към касационната жалба не е конкретизиран материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Ако материалноправният въпрос, който не е конкретизиран от касатора, но би могъл да се изведе от изложението, по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и се изразява в значението на момента, деня, от който регулацията е приложена, то правният извод на въззивният съд е съобразен с ТР № 3/1993 год. на ОСГК на ВКС, приемайки за приложена регулацията по отношение на придадения имот, поради извършеното плащане за придадената към парцела на общината част, която е придобила собственост върху придаваемата част, по силата на самата регулация от деня на плащането на обезщетението – с касов ордер № 133/10.04.1990 год. Изводът на въззивния съд, относно приложената регулация не противоречи и с цитираната касационна практика в решение № 2854/2006 год. по гр.дело № 2257/2004 год. на ВКС, ІV-то г.о., тъй като по делото са извършени всички допустими от процесуалния закон действия, във връзка с оспорения от касатора подпис на своя праводател, върху разходния ордер № 133/10.04.1990 год. – а именно с графологическа експертиза е доказана автентичността на положения от К. Д. К. подпис.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 665/27.11.2009 год. по гр.дело № 750/2009 год. на Софийски окръжен съд, по касационната жалба на Д. К. Д. от гр. Е., Софийска област, с вх. № 11/04.01.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: