О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.София,27.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 176/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Министъра на з. и х. , гр. С. против определение № 1058/22.06.2009 год. по ч.гр.дело № 356/2009 год. на Окръжен съд Б. , с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 289/02.02.2009 год. по гр.дело № 127/2008 год. на Районен съд Р. и производството по делото е прекратено. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита,че въззивният съд се е произнесъл за конститутивното действие на постановеното, в полза на ДПФ решение на ПК № 02780/14.09.2009 год., отричайки го, защото не е придружено със скица, а разрешаването на този въпрос било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационният съд счита, че не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения: за да приеме недопустимост на иска, предявен от Р. Й. срещу Министъра на з. и х. , гр. С. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е констатирал отсъствие на правен интерес за ищцата от водене на исковото производство, защото независимо от това дали имотът на ищцата попада в ДПФ, или не, той подлежи на възстановяване, доколкото липсват пречките по чл.10, ал.7, чл.10б, във вр. с чл.24, ал.2-4 ЗСПЗЗ.
Това налага извода, че съдът е обсъждал въпроси, касаещи допустимостта на установителния иск за собственост на наследодателя на ищцата към минал момент, от значение за изхода на конкретния спор. Обсъждането на обстоятелствата, легитимиращи касатора-Държавата, представлявана от Министъра на з. и х. , в качеството му на ответник и собственик на имот № 0* и направените изводи в тази връзка са ирелевантни към разгледания и решен от въззивния съд процесуалноправен въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост към минал момент, предявен от ищцата Р, който има единствено значение за изхода на конкретния спор и обосновава прекратяването на производството. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора, за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото по въпроса за допустимостта на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ има постановено ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС и като краен резултат въззивното определение е съобразено с неговите задължителни указания.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1058/22.06.2009 год. по гр.дело № 356/2009 год. на Окръжен съд Б. , с което е оставена без уважение частната жалба на Министъра на з. и храните-гр. София против определение № 289/02.02.2009 год. по гр.дело № 127/2008 год. на Районен съд- Р. и производството по иска на Р. Т. Й. от с. Б., община Р. е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: