О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр.София, 08.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 491/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Б. С. и В. П. П. от гр. С. срещу решение № 150/04.07.2008 год. по гр.дело № 623/2007 год. на В. окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска. Касаторите поддържат основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, необсъждайки всички доказателства, както от първата, така и от въззивната инстанция, в противоречие с практиката на ВКС, а решението на касационният съд ще допринесе за създаване на практика, относно точното прилагане на закона към подобни случаи.
В подкрепа на посочените основания цитират касационна практика в решения № 290/1964 год. по гр.дело № 213/1964 год. на ВС, решение № 1* от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на ВКС, V-то г.о., решение № 999/2004 год. по гр.дело № 491/2003 год. на ВКС, ІV-то г.о. и решение № 121/20.04.1994 год. по адм.дело № 4939/1993 год. на ВАС, ІІІто адм.отд.
Срещу същото въззивно решение, в частта, с която е признато за установено по отношение, че А. С. и В. П. са собственици на част от жилищен имот и е осъден Р. Р. да предаде владението върху тази част, с площ от 47 кв.м., представляваща кафе-бар, е постъпила касационна жалба и от С. Б. С., М. Г. Н. и Р. И. Р., всички от гр. В.. К. твърдят, че с въззивния си акт съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, като приел, че ищците са собственици на процесния имот, който е определен като част от жилищен имот на първия етаж от жилищна сграда, представляваща същевременно и стопански обект – кафе-бар, въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторите цитират касационна практика в решения: по гр.дело № 1075/2005 год. на ІV-то г.о. ВКС, по гр.дело № 1285/1999 год. на V-то г.о. на ВКС, по гр.дело № 6888/1959 год. на І-во г.о. ВС, по гр.дело № 687/2001 год. на ІІ-ро г.о., по гр.дело № 2070/1994 год. на ІV-то г.о. на ВКС, по гр.дело № 2866/2002 год. на ІV-то г.о., гр.дело № 292/1965 год. на ІІІ-то г.о. ВС, гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК, гр.дело № 615/2003 год. на ТК, І-во т.о., гр.дело № 286/2001 год. на ІІІ-то г.о., гр.дело № 211/1993 год., І-во г.о., гр.дело № 1212/1982 год. на ІІІ-то г.о. и по гр.дело № 390/1995 год. на 5-членен състав на ВКС.
Касационният съд, след преценка на твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части, констатира следното: за да приеме, че сделката, обективирана в нот.акт № 167 от 11.07.1997 год., с която Б. Н. и съпругата му продават на А. С. и В. П. имот, представляващ дюкян в гр. В. на ул.”П” 13, с конкретизирани граници и жилище на същия адрес, от което се изключва предната стая, откъм ул.”П”, която е преустроена на дюкян, е частично нищожна, в частта, с която е предвидено, че преустроената на кафе-бар стая се изключва от сделката, въззивният съд е приел, че части от жилищни помещения и такива, които не могат да се обособят в самостоятелни не представляват самостоятелен обект на право на собственост и не могат да се прехвърлят отделно от цялото жилищно помещение.
Обсъждайки претенцията на ищците за ревандикиране на владението върху процесния имот от всички ответници, въззивният съд е приел нейната основателност, само по отношение на ответника Р, тъй като е установил по делото, че само той упражнява фактическа власт върху имота без правно основание.
Касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касаторите А. С. и В. П. основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: същественият материалноправен въпрос за упражненото владение без основание единствено от ответника Р е решен и постановен, съгласно постоянната касационна практика, изразена в цитираните от касаторите съдебни актове на ВКС и не е разрешен в противоречие със съществения процесуалноправен въпрос, защото съдът е преценил в тази насока единствените доказателства по делото. Така, във въззивното производство /в съдебно заседание на 10.04.2006 год./ адв. В/пълномощник на касаторите/ е поискала да се допуснат до разпит двама свидетели – М. П. и И. Г. И двамата свидетели установяват едно и също обстоятелство за упражнявано владение от страна на Р. и от други две лица, чиито имена не са идентифицирани по делото. Други доказателства за изясняване и доказване на твърдяния от касаторите факт, че владението се осъществява и от ответниците С не са представени по делото, поради което въззивният съд се е ограничил да обсъди само представените по делото показания на разпитаните двама свидетели.
Съпоставяйки цитираната от касаторите касационна практика, според която съдът е длъжен да обоснове решението си след цялостна преценка на доказателствата по делото и не може да се позове на доказателства, които липсват по делото и същественият материалноправен въпрос, относно упражнявано без правно основание владение, единствено от ответника Р, който съществен въпрос е съобразен със съдебната практика, касационният съд счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при отсъствие на противоречива и неправилна практика на състави на ВКС в този смисъл не следва да се инициира и постановяване на тълкувателно решение по важния материалноправен и процесуалноправен въпрос, т.е. не е налице и твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и твърдяното от касаторите С. Б. С., М. Г. Н. и Р. И. Р. основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по тяхната касационна жалба, по следните съображения: цитираното решение по гр.дело № 2070/1994 год., ІV-то г.о. ВКС е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае помещения, които функционално обслужват стопански обект, подлежащ на реституиране по Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета и не са обособени функционално и териториално, като жилище, те също подлежат на реституиране, т.е. касационният съд се е произнесъл по друг съществен материалноправен въпрос, различен от разрешения от въззивния съд. Решението по гр.дело № 2866/2002 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. също е неотносимо към решения от въззивния съд съществен въпрос, че части от жилищни помещения и такива, които не могат да се обособят в самостоятелни, не представляват самостоятелен обект на право на собственост и не могат да бъдат прехвърляни отделно от цялото жилище, защото с него е дадено разрешение на друг съществен материалноправен въпрос, за съществуващата правна защита по чл.109 ЗС на засегнатия собственик, който не е длъжен да търпи ограничения, произтичащи от строителство, при което е допуснато отклонение от установеното в строителните книжа.
Същите съображения са относими за останалите съдебни актове, цитирани от касаторите, с които са разрешени нееднородни случаи и към тях не е приложена една и съща правна норма, затова не е налице съдебна практика на касационния съд, в която по различен начин се тълкува и прилага закона и с която практика въззивното решение в обжалваната му част е в противоречие.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 150/04.07.2008 год. по гр.дело № 623/2007 год. на Окръжен съд- В. , по касационната жалба на А. Б. С. и В. П. П. от гр. С., с вх. № 1118/29.09.2008 год. и по касационната жалба на С. Б. С., М. Г. Н. и Р. И. Р. от гр. В., с вх. № 955/28.07.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: