Р Е Ш Е Н И Е
№ 180/2009
гр.София, 22.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 866/2008 година
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Н. А. Д. от с. К., Хасковска област срещу решение № 390/30.11.2007 год. по гр.дело № 609 по описа за 2007 год. на Хасковския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Т. Д. Д., Д. Д. Д. и М. Х. И., всички от гр. Д. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба И. Д. И. от гр. Д. не изразява становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 147/30.07.2007 год. по гр.дело № 952/2006 год. на районен съд- Д. , с което е отхвърлен установителния иск за собственост, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че праводателката на ищеца не е била изключителен собственик на процесния имот, възстановен, като земеделска земя-овощна градина от 4.5 дка в м.”Х”, землището на с. К., на наследници на Д. Т. Д. и Д. К.
Решаващият съд е приел, въпреки представеното по делото удостоверение № 252/02.1992 год., според което Д. Т. Д. /баща на В. Д. и праводателка на ищеца/ и Д. К. Д. /съпруг на В. Д. / са заявили в съсобственост притежавани от тях земеделски имоти в емлячния регистър, че имотите, между които и процесния, възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците им е бил собственост само на Д. К. Д. , защото той ги е внесъл в ТКЗС.
Обоснован е извода, че праводателката на ищеца В. Д. не е била единствен наследник на съпруга си Д. К. Д. , когото наследява заедно с внуците си Т. и Д. , наследници по заместване на своя баща –/починал син на В. и Д. Д. /.
По тези съображения съдът приел, че праводателката на ищеца, към 2003 год. когато му е продала процесния имот не е бил изключителен собственик на същия, следователно и ищецът не е придобил изключителното право на собственост по силата на покупко-продажбата, с нот.акт № 53/2002 год.
Въззивното решение е неправилно, защото е необосновано и следва да се отмени, а делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд. Неправилни са изводите на съда, че върху имотите, декларирани от Д. Д. и Д. Д. не може да съществува право на съсобственост, „с оглед на тяхната родствена връзка, или по-точно на липсата на такава връзка/зет и тъст/”, както и поради обстоятелството, че само Д. Д. е внесъл в ТКЗС 65 дка ниви. Между наследниците на съсобствениците не е съществувал спор за материално право, по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, относно съсобствеността не само върху процесния имот, а и върху всички земеделски имоти, внесени макар и само от името на Д. Д.
Съдът е постановил съдебния си акт и в нарушение на процесуалната норма на чл.188 ГПК, при неизяснена фактическа обстановка, въпреки съществуващите данни по делото, че праводателката на страните се легитимира с правото си на собственост върху процесния имот, с нот.акт № 37/2000 год., който не е приложен по делото. Съществуващият спор между страните за обема от права, с които праводателката им е разполагала към момента на първата прехвърлителна сделка, а именно – с нот.акт № 53/2003 год. следваше да мотивира съда към изясняване и установяване на спорното обстоятелство, в какъвто смисъл са указанията на касационния съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за основателна касационната жалба, която уважи, затова
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 390/30.11.2007 год. по гр.дело № 609/2007 год. на Хасковския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: