Определение №76 от 18.2.2010 по ч.пр. дело №73/73 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 76
 
гр.София, 18.02.2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари  две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                      ЗОЯ АТАНАСОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско  дело под № 73/2010 година
 
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на В. Е. М. от гр. Х., Х. Е. М. от гр. С., К. Г. А. от гр. П., Р. Г. Н. от гр. П., В. Х. М. от гр. В., С. Х. М. от с.гр., Г. К. А. от гр. П. и Р. В. М. от гр. Х. против определение № 875/19.11.2009 год. по ч.гр.дело № 863/2009 год. на В. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу определение от 08.10.2009 год. по гр.дело № 117/1998 год. на К. районен съд и е постановен отказ за спиране на производството по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Мастната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да откаже разглеждането на частната въззивна жалба по съществото на оплакванията в нея срещу определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил подробни съображения за нейната недопустимост, с оглед изискванията на чл.274, ал.1 ГПК.
Касационният съд изцяло споделя правните изводи за недопустимост на частната въззивна жалба, защото: процесуалната разпоредба на чл.274 регламентира видовете определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Определението на първоинстанционния съд, с което е отказано спиране на производството, на основание чл.182, б.”д” ГПК/отм./, нов чл.229, ал.1, т.5 ГПК не подлежи на обжалване, защото с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито касае случаите, изрично предвидени в закона.
В този смисъл, като е отказал да се произнесе по въззивната частна жалба, приемайки я за недопустима, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 875/19.11.2009 год. по ч.гр.дело № 863/2009 год. на В. окръжен съд, с което е оставил без разглеждане жалбата на адвокат С от САК, пълномощник на В. Е. М. и Р. В. М. от гр. Х., Х. Е. М. от гр. С., К. Г. А. от гр. П., Р. Г. Н. и Г. К. А. от гр. П., В. Х. М. и С. Х. М. от гр. В., срещу определение от 08.10.2009 год. по гр.дело № 117/1998 год. на Районен съд К.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top