Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр.София,29.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2130/2008 година
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Б. С. С., В. С. М. и Х. С. Н. , всички от гр. Х., против решение № 507/18.01.2008 год. по гр.дело № 366/2007 год. на Хасковския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Т. С. С., М. И. Г. , Б. И. Г. , всички от гр. Х., Г. С. С. от гр. С., Г. Т. В. от гр. С., Д. П. В. и П. В. Х. от гр. В., М. В. К. от гр. Г., Е. Х. В. , М. Х. Г. и А. Х. В. , всички от с. Т., обл. Стара З. не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 19.01.2007 год. по гр.дело № 393/2002 год. на РС- Х. , с което е отхвърлен установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че общият наследодател В, починал през 1947 год. е имал трима наследника – неговите синове: Т. , Х. и С. , като ищците са наследници на последния, както и наследници на починалата му съпруга К, внесла през 1950 год. в ТКЗС 24 дка ниви и 6 дка черничеви градини. Обсъждайки доказателствата по делото, декларацията на общия наследодател за притежаваните от него непокрити имоти, в размер на 40.6 дка, както и твърденията на ищците за реализирана неформална делба на имотите след неговата смърт през 1947 год., в подкрепа на които ищците се позовават единствено на представените протоколи № 2/30.08.1955 год. и от 24.08.1995 год. на общинската комисия на ТПС с. М., въззивният съд е отказал да признае изключителната собственост, по силата на изтекла придобивна давност, в полза на наследниците на С. В.
Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му.
Неоснователен е касационният довод, относно необосноваността на правните изводи, тъй като приетите от съда доказателства по делото установявали извършената след смъртта на общия наследодател неформална делба, между неговите наследници-тримата му сина. Данни в тази насока, освен представените във въззивната инстанция два протокола на ТПС комисия за извършени заменки не съществуват по делото. Представените протоколи представляват изолирана индиция, че към този момент наследниците са се считали за собственици на заменените от ТПС комисия недвижими имоти, която индиция е следвало да се подкрепи и с други доказателства, относно упражняваната до този момент от тях фактическа власт. В тази връзка по делото не са поискани и не са допуснати гласни доказателства, не е представена декларация за притежаваните от наследниците, след смъртта на общия наследодател непокрити имоти, както и такава декларация, след смъртта на наследодателя на касаторите С. В. М. , починал само две години след своя баща /през 1949 год./. В този случай неприложима е била и разпоредбата на чл.12, т.7 ЗСПЗЗ, защото отсъства писмен документ, въз основа на който наследниците са упражнявали своето владение.
Недопустим за обсъждане в настоящето производство е довода на касаторите, направен за първи път пред касационния съд и изразяващ се в извършеното дописване в заявлението, подадено от К. В. М. , тъй като искане за откриване на производство по чл.154 ГПК/отм./ не е направено, нито в този смисъл са поддържани възражения в съдебните инстанции, поради което не са били предмет на обсъждане от тях и касационният съд не дължи отговор.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507/18.01.2008 год. по гр.дело № 366 по описа за 2007 год. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!