О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр.София, 28.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1291/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Д. Л., Н. Д. Л., Ц. И. В., Р. В. Г. и Д. В. Д., всички от гр. С., против решение от 09.06.2009 год. по гр.дело № 4077/2004 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.07.2004 год. по гр.дело № 9122/2001 год. на Софийски районен съд и ревандикационните им искове са отхвърлени.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществения материалноправен въпрос за възстановяване на собствеността и правото на обезщетение на правоимащите, когато са налице предпоставките на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която материалноправна норма не въвеждала изискване за спазване на процедурите по отреждане на терена за строителство, или за друго мероприятие, както и за неговата законност, като този въпрос бил решен в противоречие с касационната практика в цитираните касационни решения.
Ответникът по касационната жалба „Б”Е. , със седалище и адрес на управление гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и моли да му бъдат присъдени направените за това производство разноски.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което ревандикационните искове на ищците, касаещи имот пл. № 1* кв.93 по плана на гр. С., кв. Горубляне, целият от около 2 200 кв.м., са отхвърлени, въззивният съд изцяло е споделил изводите за отсъствие на възстановено право на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, с решение № 84/08.03.2005 год. на ПК Община „М”, за имот, описан като ливада от 2.169 дка, поради съществуващата и регламентирана от материалноправната норма на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ пречка за това, защото имотът, притежаван от наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС и обобществен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, се намира в границите на урбанизираната територия на населеното място и върху нея е реализирано мероприятие, което не позволява реалното възстановяване на правото на собственост. Изводите на съда са обосновани от доказателства по делото, включително и с техническа експертиза на в.л. В. Т. , според които, с АДС № 2534/23.11.1965 год. и на основание ЗПИНМ е одържавен недвижим имот, собственост на ТКЗС”Д”, с. Г., м.”Т”, представляващо празно място от 51675 кв.м., включващо и притежаваните от наследодателя на ищците имот № 26 и 27 от кадастралния план, изработен през 1957 год. С протокол № 19/21.08.1967 год. на ИК на СГНС е приет идеен проект за изграждане на автосервизна база с мотел, ресторант, сладкарница и административна сграда в кв.97. Процедурата е приключила със заповед № 245/21.08.1967 год., с която е одобрена уличната и дворищната регулация и застроителния план. В кв.97 е отреден парцел **** за ДПС”Т”, впоследствие преотреден „За комитет за отдих и туризъм-хотелски комплекс”, съгласно заповед № 374/25.10.1973 год. Съгласно действащия регулационен план на кв. Горубляне процесният имот попада в кв.97 в парцела, отреден „З” и е застроен със сгради.
Доводът на касаторите, че е следвало да се установи законността на извършеното върху имота им строителство, съгласно изискванията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, в която връзка се позовава на решение по гр.дело № 1* год. и решение по гр.дело № 1530/2000 год. и с които решения изводите на въззивния съд били в противоречие, са неоснователни.
В цитираните касационни решения е направено разграничение на предпоставките за възстановяване на правото на собственост в две различни хипотези, регламентирани от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и от чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ регламентира отношения между правоимащи да възстановят право на собственост върху земеделска земя, върху която трети лица са осъществили строежи. Приложената от въззивния съд материалноправна разпоредба на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ регламентира възникнали правоотношения по повод на реализирано мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността. В нормата не се съдържа предпоставката реализираното мероприятие да отговаря на всички нормативни изисквания, за разлика от изискванията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, в която субектите на регламентираното правоотношение са различни.
В този смисъл касационният съд не счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице основанието за това в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовават касаторите, които следва да заплатят на ответника направените разноски за настоящето производство, в размер на 1 000 лева, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 09.06.2009 год. по гр.дело № 4077/2004 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на К. Д. Л., Н. Д. Л., Ц. И. В., Р. В. Г. и Д. В. Д., всички от гр. С., с вх. № 39258/23.07.2009 год.
ОСЪЖДА К. Д. Л., Н. Д. Л., Ц. И. В., Р. В. Г. и Д. В. Д., всички от гр. С., да заплатят на „Б”Е. , със седалище и адрес на управление гр. С. разноските за настоящето производство, в размер на 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: