Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.София, 04.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4177/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Б. Г. В., от с. Б., Соф.област, С. Б. Б. от гр. С. и В. Б. Г. от с. К., Соф.област против решение № 217/26.03.2008 год. по гр.дело № 1303/2007 год. на Софийския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, затова се настоява за отмяната му и постановяване на касационен съдебен акт, с който се уважи установителната им претенция и се присъдят разноските по делото.
От ответниците по касационната жалба Р. Б. Х. и В. К. У. от с. Б., Соф.област, О. С. и О. с. по земеделие и гори-гр. Самоков, последната изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Касационният съд констатира, че въззивното решение е допуснато на касационно обжалване, с определение № 162/24.11.2008 год. по гр.дело № 4* по описа за 2008 год. на ВКС, ІІ-ро г.о., поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият касационен състав обсъди доводите на касаторите за отмяна на въззивното решение, като неправилно и ги намира за основателни, по следните съображения: за да о стави в сила първоинстанционното решение от 24.10.2007 год. по гр.дело № 339/2007 год. на Районен съд С. , с което е отхвърлен установителния иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на Е. Г. В. , починала в хода на производството и заместена от наследниците си-касаторите в касационното производство, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неоснователност и недоказаност на претенцията, касаеща процесната земеделска земя. Прието е от съда, че представените по делото писмени доказателства не установяват наследодателят на Е. В. , а именно Т. Г. Р. да е бил собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, към момента на образуване на ТКЗС-ливада, цялата с площ от 6.6 дка, в землището на с. Б., Соф.област, в м.”П”, при съседи за целия имот: Христо П. , Б. В. , Б. С. и Р. ливада.
При обсъждане на представените писмени доказателства, в това число и записванията по данъчната книга на общината, които съдът приел като недостатъчни, произнесъл се в същия смисъл и по отношение на представените доказателства за извършената делба на наследниците на Г. А. Р. , е мотивиран извод, че за претендираната 1/3 ид.ч. не може да се направи заключение да е попаднала точно в имотите, включени в дял втори, или дял седми, чиито собственик е станал Т. Р.
Касационният съд не споделя правните изводи за недоказаност на претенцията. Представеното удостоверение № 167/21 февруари 1934 год. установява съсобствеността върху процесния имот-ливада от 6.6 дка между сънаследниците на Г. А. Р. синове Т. , Х. и С. Р. , на чиито имена имотът е бил записан в данъчните книги на общината. Протоколът от 22.01.1936 год. установяващ приключване на съдебната делба по гр.дело № 657/1934 год. между наследниците на Г. А. Р. предлага категорична информация, имаща доказателствена стойност на писмено доказателство, неоспорено от страните, че на наследникът Т, при тегленето на жребии се е паднал дял втори и дял седми, съгласно заключението на вещото лице от 08.04.1935 год., което заключение също е представено по делото. Съгласно заключението на вещото лице от 08.04.1935 год., представено по делото за делба № 657/1934 год., дял VІІ включва няколко недвижими имоти, между които 1/3 от имота-ливада в м.”П”, цялата от 6.6 дка, при съседи: Христо П. , Б. В. , Б. С. и Р. ливада.
Обстоятелството, че ищцата Е/починала в хода на съдебното производство на 15.01.2008 год./ е била наследник на Т. Г. Р. се установява от представеното удостоверение за смърт и наследници № от 07.05.2007 год.
По изложените съображения касационният съд счита установителната претенция по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за допустима, основателна и доказана, затова след отмяната на неправилното въззивно решение, в което въззивният съд не е зачел доказателствената стойност на представените писмени доказателства, установяващи правото на собственост към минал момент, постанови нов съдебен акт и уважи иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, по отношение на процесния имот, представляващ земеделска земя.
С оглед изхода на спора ответникът О. с. „З”, гр. С. следва да заплатят на касаторите направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 745 лева, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 217/26.03.2008 год. по гр.дело № 1303/2007 год. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 24.10.2007 год. по гр.дело № 339/2007 год. на Районен съд- С. , в частта, с която е отхвърлен иска на Е. Г. В. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване на право на възстановяване на собственост върху 1/3 ид.част от ливада, цялата от 6.6 дка в м.”П”, землището на с. Б., Соф.област, при съседи на целия имот: Христо П. , Б. В. , Б. С. и Р. ливада и вместо отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. „З”, гр. С., че Б. Г. В. от с. Б., Соф.област, С. Б. Б. от гр. С. и В. Б. Г. от с. К., Соф.област, като наследници на Т. Г. Р. , б.ж. на с. Б., Софийска област, починал на 23.01.1943 год. имат право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, представляваща 1/3 /една трета/ ид.част от ливада, цялата от 6.6 дка, находяща се в с. Б., Соф.област, в местността „П”, при съседи за целия имот към момента на образуване на ТКЗС: Христо П. , Б. В. , Б. С. и Р. ливада.
ОСЪЖДА О. с. „З”, гр. С. да заплати на Б. Г. В. от с. Б., Соф.област, С. Б. Б. от гр. С. и В. Б. Г. от с. К., Соф.област разноските за всички инстанции, в размер на 745 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ