О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр.София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 191/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Я. А. и Х. А. А., и двамата от с. Л., общ. Върбица, обл. Шумен, против решение от 27.10.2009 год. по гр.дело № 312/2009 год. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 24/25.03.2009 год. по гр. д. № 211/2008 год. на ВПРС и ревандикационният иск частично е уважен, както и иска по чл.109 ЗС.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което може да се изведе от поставените за тълкуване въпроси, касаещи публичния характер на собствеността върху 50-метровата брегова ивица, с оглед приложението на чл.15 от Закона за водите и Наредба № 3 от 16.10.2000 год. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците. По отношение приложението на материалноправната разпоредба на чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ касаторът счита, че материалноправният въпрос за собствеността на държавата върху процесната земя преди замяната е решен в противоречие с практиката на отделни състави на касационния съд, което също е основание, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба И. А. И. и Л. П. И. от гр. Ш. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за основателни по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд изцяло е споделил, като правилни изводите за частична основателност на ревандикационния иск по чл.108 ЗС и основателност и доказаност на негаторния иск по чл.109 ЗС изцяло. Констатирано е по делото, че ищците се легитимират, като собственици на четири имоти № 0* и № 0* общо с площ 3 405 кв.м., по силата на договор за замяна, сключен от тях с министъра на земеделието и горите, който в обема на своите правомощия се е разпоредил със земите от държавния поземлен фонд, защото държавата била собственик на тези имоти, по силата на закона, доколкото няма доказателства тези земи да са били възстановени на други лица, нито че представляват публична държавна собственост. В подкрепа на съображенията си съдът се е позовал на разпоредбата на чл.24 ЗСПЗЗ. По направеното възражение на касаторите, че имотът представлява публична държавна собственост, въззивният съд се е аргументирал отрицателно, позовавайки се на чл.37, т.1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 год. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.
Произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос, че процесният имот не е публична държавна собственост и аргументирането му с чл.37, т.1 от цитираната Наредба № 3/16.10.2000 год. налага нейното тълкуване, което да бъде съобразено с приложените по делото УКАЗАНИЯ за изготвяне на проект за санитарно-охранителна зона, във вр. с чл.27, т.5 и чл.32, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Наредба № 3 от 16.10.2000 год. на Министерство на околната среда и водите, както и с писмо на директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна, установяващо обстоятелство, че процесните имоти граничат с повърхностен воден обект – язовир „Т”. Язовирът се използва за питейно битово водоснабдяване и границите на трите пояса І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти на санитарно-охранителните зони не са точно определени. Видът на държавната собственост, било тя частна, или публична ще може да се установи след тълкуване на правната норма на чл.11, ал.1 от Наредба № 3, във връзка с чл.14, т.2 от Закона за водите, защото отсъствието на учредени, определени и маркирани санитарно-охранителни зони за язовир „Т”, респ. техните граници не е достатъчно, за да се отрече собствеността на държавата върху процесните земи, като публична.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационният съд счете, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и делото се внесе в открито съдебно заседание за разглеждане по същество на заявените в касационната жалба отменителни касационни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 27.10.2009 год. по гр.дело № 312/2009 год. на Шуменски окръжен съд, по касационната жалба на Р. Я. А. и Х. А. А. от с. Л., общ. Върбица, обл. Шумен, с вх. № 7584-15/01.12.2009 год.
Делото да се докладва на председателя на второ г.г. на ВКС на РБ, за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса по сметка на ВКС на РБ, в размер на 98/деветдесет и осем/лева, платима от касаторите, в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: