О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 19.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1056/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Г. С. и П. Г. Ж. и двете от с. Б. поле, Пловдивска област против решение № 768/27.04.2009 год. по гр.дело № 3190/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр.дело № 1322/2005 год. на Пловдивския районен съд и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се е произнесъл в противоречие с установената и задължителна съдебна практика в ТР № 1/1997 год., на ОСГК, относно конститутивното действие на решенията по ПЗ по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба Д. Б. Н. и Г. Т. М. от гр. П., „И”А. , със седалище гр. П. и трето лице-помагач „Т”Е. , със седалище гр. П., не изразяват становище по нея.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за основателни, по следните съображения: за да приеме отсъствие на предпоставките за ревандикиране на процесния имот, въззивният съд е изложил правни изводи, че независимо от влязлото в сила решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, придружено със скица /Решение № Р 1121/2001 год. и Решение № Р 112/1999 год. и скица № А7-94-Г/28.12.1999 год./ ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател Г, на основание правна сделка, давност или по друг начин, определен в закона, по отношение на процесния имот, представляващ нива в м.”Г”. Представеното извлечение от емлячните регистри е обсъдено, като доказателство, имащо доказателствена стойност единствено в производството пред поземлената комисия и тъй като твърдяният от ищците факт бил спорен, с оглед на възражението на ответниците, това доказателство, в недостатъчна степен подкрепя спорния факт.
Правните изводи на въззивния съд са в противоречие със задължителните указания в ТР № 1/1997 год., относно действието на решението на поземлената комисия, обявено от ОСГК, като конститутивно. Процесният имот е индивидуално определен в реалните му граници, съгласно решенията на органа на поземлената собственост – поземлената комисия, които представляват юридически факти с гражданско-правно действие. Юридическият факт на собствеността е възникнал с постановяването на решението, представляващо правен акт за неговата индивидуализация и правното му качество, с които въззивният съд е следвало да се съобрази. Изследвайки отново правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на колективизацията на земята и констатирайки отсъствие на категорични доказателства в този смисъл, въззивният съд е навлязъл в компетентността на органа на поземлената собственост неправомерно, незачитайки конститутивното действие на постановения от него правен акт, което представлява основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от него решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 768/27.04.2009 год. по гр.дело № 3190/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на Е. Г. С. и П. Г. Ж. от с. Б. поле, Пловдивска област, с вх. № 13229/15.06.2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: