Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр.София, 12.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 5373/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на В. И. С. и Б. Х. С., и двамата от кв. Владая, гр. С., против решение от 24.06.2008 год. по гр.дело № 614/2008 год. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
От ответниците по касационната жалба Т. Й. Д. и Г. А. Я. от гр. С., последният, представляван от пълномощника си Т. К. , изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
С определение № 689/29.07.2009 год. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение по р.дело № 9528/2005 год. на СРС и е постановен съдебен акт, с който е отхвърлен иска за собственост срещу ответниците.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за отмяна на въззивното решение, като неправилно и по реда и условията на чл.293, ал.3 ГПК, констатира следното: за да отхвърли иска за собственост въззивният съд е обсъдил договор от 22.10.1958 год., с който е учредено право на строеж в полза на наследодателя на ответниците –, върху ? ид.ч. – западната от държавно, урегулирано място, от 1000 кв.м., а само тази част от 500 кв.м., представляващо парцел **** в кв.74 по плана на с. Р., за постройка на жилищна сграда. С последващ договор е отстъпено право на строеж върху държавна земя върху ? ид.ч. от парцел **** кв.29, с. В. ч., целият от 680 кв.м./стар парцел ****, кв.74/, за да се построи втори етаж от къщата. Договорът е с дата 04.04.1968 год. и е в полза на И. А. Я. , чиито наследници са ищците. Изследвайки волята на участниците по двата договора съдът е мотивирал извод,че отсъства надлежно учредено право на строеж по втория договор, като тълкувал съдържанието на договора, приемайки, че е с невъзможен предмет, защото вече е съществувала сграда в държавния имот, а именно изградения първи етаж от А. Я. М. , преобретателят по договора от 1958 год. Становището на съда е, че в действителност е било учредено право на надстрояване, а не право на строеж от държавата, които права са самостоятелни и ограничени вещни права върху чужд имот и поради това валидното учредяване, както на правото на строеж, така и на правото на надстрояване е следвало да е върху цялото дворно място, а не върху идеални части от него, за да се изключи възможността собственикът на дворното място да придобие по приращение/чл.92 ЗС/ и собствеността на построеното в него. Обявявайки нищожността на договора от 1968 год. съдът е отрекъл и вещно-транслотивния ефект на последващият договор, с нот.акт № 44/25.03.2003 год., съгласно който съпрузите И. и Д. Я. са продали втория жилищен етаж от сградата на ул.”Т” № 10 на ищцата В/тяхна дъщеря/, по време в брак с Б. С.
Касационният съд счита, че правните изводи са обосновани при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на нови доказателства, по следните съображения: извършеното тълкуване на двата договора, които са сключени в интервал 10 години един от друг за имот, с предмет-държавен имот, чиято идентичност е останала неизяснена, поради различното му описание в първия договор от 1958 год., като ? ид.ч. западната част, която е от 500 кв.м., а цялото държавно урегулирано място от 1000 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.74 м.с. Райко Д. и описанието му по втория договор от 04.04.1968 год., като ? ид.ч. от парцел **** кв.29 с. В. ч., целият от 680 кв.м./стар парцел **** кв.74/. С предавателен протокол от същата дата на преобретателя И. А. Я. е предадена държавната ? ид.ч. от парцела, с пространство от 340 кв.м. За установяване идентичността на имота, върху който е учредено право на строеж, с договора от 1958 год. и с последващия договор от 1968 год., следва да се назначи техническа експертиза, която да изследва и се произнесе по статута на имотите и настъпилите регулационни промени във времето 1958-1968 год., съобразявайки и данните за имота, описан в нотариално заверената декларация от 30.08.1967 год., за да бъдат обосновани правни изводи за обема на учредените вещни права по двата договора.
Установяването на тези обстоятелства е от съществено значение за изхода на делото.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. и на основание чл.293, ал.2 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 272/24.06.2008 год. по гр.дело № 614/2008 год. на Софийски градски съд, ВК, ІV-то „Д” отделение и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: