О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 19.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1242 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К., И. К. К.,Р. И. К.,М. И. К. и А. И. К. срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 22.07.2009г. по гр.д. №166/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на К. И. К. ,И. К. К.,М. И. К. ,Р. И. К. и А. И. К. правото на собственост на А. С. А., Р. С. А. и Р. С. И. върху имот с площ от около 360кв.м.,съставляващ УПИ * в кв.10 по плана на с. Г. и на имот от около 475кв.м.,съставляващ УПИ * в кв.10 по плана на с. Г..
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса кога регулацията следва да се счита приложена и кога настъпва отчуждителното действие на дворищнорегулационния план и запазва ли се то при действието на ЗУТ, както и по приложението на §6,§8 и §9 ДР ЗУТ,по които въпроси според касаторите е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Ответниците по касационна жалба А. С. А.,Р. С. А. и Р. С. И. не изразяват становище за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от А. С. А., Р. С. А. и Р. С. И. установителен иск е основателен,въззивният съд е приел,че същите като наследници на С. И. се легитимират като собственици на процесните имоти – имот пл. №155 с площ от 1.5 дка е принадлежал на К. И. ,а след неговата смърт е поделен между наследниците му и имотите са били владяни по регулационните граници от техния дядо А. А. А. ,който е изплатил дължимите суми за уравнение на сестрите си. Поради това е прието,че независимо от липсата на данни относно факта кога и как са изплатени сумите,представляващи стойността на придаваемите по регулация към образуваните през 1963г. парцели части от съседния имот пл. №156,вещнопрехвърлителното действие по отношение на тях е настъпило по силата на самия план с оглед разпоредбите на чл.39,ал.2 ЗПИНМ/отм./ и чл.110 ЗТСУ/отм./. Прието е,че владението на имотите е започнало не с одобряването на регулационния план от 1963г.,а преди това от наследодателите и към момента на приемане на ЗТСУ /01.06.1973г./ наследодателите на А. С. И. ,Р. С. И. и Р. С. И. са били собственици на процесните парцели,като правото на собственост върху придадените реални части от съседни имоти се е преобразувало в собственост върху отредения парцел,а дворищнорегулационните граници определят площта на имота и настъпва вещно-отчуждителното действие на плана за придаваемите към парцелите други части. Прието е,че се касае за приложен регулационен план от 1963г.,тъй като имотите не ссамо са били заети,но и са владяни повече от 10 години след това заемане. Прието е,че разпоредбите на §8 и §9 ЗУТ не следва да се прилагат,тъй като не са налице изискванията на чл.14 и чл.19 ЗУТ.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставените в изложението по чл.282,ал.3,т.1 ГПК въпроси касаторите се позовават на решение №602/02.07.2007г. на ВКС,ІVА ГО, постановено по гр.д. №706/2006г.,с което е прието,че влезлият в сила дворищнорегулационен план при действието на ЗТСУ има пряко вещноправно действие само доколкото регулацията е приложена и ако в 6-месечния срок по §6,ал.2 ПЗР ЗУТ регулацията не е приложена и не е реализирано заемането на придаваемите части от съседни имоти,то действието на неприложената регулация се прекратява.
Позовават се също така на решение №32/12.03.2004г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2590/2002г.,в което е прието,че дворищната регулация не е приложена,щом като нито са били заплатени придаваемите места,нито са били заети от собственик на парцела,към който са били придадени и при това положение вещното действие на дворищнорегулационния план не е настъпило. Сочат и решение №1491/04.02.2009г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №5184/2007г.,в което е прието,че липсата на доказателства за извършено плащане на обезщетение за придаваемо се място в срока по чл.182а,ал.1 ЗТСУ/отм./,респ. §6,ал.2 ПЗР ЗУТ сочи на отмяна на отчуждителното действие на регулацията,настъпила в изтичане на срока за уреждане на сметките по нея,както и решение №99/14.04.2005г. на Великотърновския апелативен съд,постановено по гр.д. №471/2004г.,в което е прието,че действуващите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ/отм./ в 6-месечния срок от деня на влизане на закона в сила,като след изтичането на срока отчуждителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява.
В подкрепа на поддържаната теза касаторите се позовават и на решение № ІV-80/13.06.2008г. на Окръжен съд-Бургас,постановено по гр.д. №137/2008г.,в което е прието,че отчуждителното действие на плана по отношение на придаваемите се места настъпва по силата на самия план,като условният характер на това преминаване на собствеността се свежда до приложението на регулацията-след заплащане на обезщетение,за да възникне възможността за заемането на имота.
С оглед изразените в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения становища,настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос,касаещ настъпването на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план с оглед разпоредбите на §6,ал.2,§8 и §9 ПЗР ЗУТ,вкл. и за дворищнорегулационен план,одобрен при действието на ЗПИНМ /отм./ и с оглед даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието “приложена регулация”.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.07.2009г. по гр.д. №166/2009г. по описа на Ловешкия окръжен съд по подадената от К. И. К.,И. К. К.,Р. И. К.,М. И. К. и А. И. К. касационна жалба вх. № 7113/25.08.2009г.
Да се изпрати съобщение до касаторите в 7-дневен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 33.32лв. за разглеждане на касационната жалба и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: