Р Е Ш Е Н И Е
№ 1516
гр.София,16.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 82 от 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл.от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. на РБ срещу решение № 9 от 17.10.2007 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 599 от 2006 г., с което е отменено решение № 992 от 26.04.2006 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 171 от 2003 г. и вместо него е постановено решение за осъждане на М. на о. на РБ да заплати на А. Т. Б. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2000 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен предявеният от М. на о. на РБ срещу д-р Ж. Г. Ж. обратен иск с правно основание чл. 293, ал.1 от ЗОВСРБ за сумата 30 000 лв., причинени на А. Б. неимуществени вреди.
В жалбата пълномощникът на касатора МО твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Неправилно съдът бил приел, че основната причина за влошаване на здравословното състояние на ищеца Б. е несвоевременното осигуряване на линейка от страна на командира на поделението в с. Щ., въпреки настоятелните искания на д-р Ж. По делото не били снемани показанията на командира на поделението и по този начин била отнета възможността на това лице да докаже липсата на причинно-следствена връзка между поведението му и влошаване на здравословното състояние на Б. От решението не ставало ясно кой конкретно е визиран като командир на поделението, тъй като не били посочени имената и званието му. Единственият документ, в който имало данни за името и длъжността на командира е здравната книжка на Б. , в която било отразено направление до „Р”, подписано от д-р Б командир А. Самият д-р Ж в качеството си на трето лице-помагач по делото никъде не е назовал името на този командир. Освен това, по делото не ставало ясно поради какви причини линейката била изпратена в посочения ден и час, а не по-рано, и дали забавянето й не е било поради обективни причини. На следващо място, касаторът счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален, тъй като при изследване в кръвта на пострадалия било установено наличие на амитриптилин- лекарство, което не е било назначавано от тях на Б. и приемането на което е дискредитирало назначеното от лекарите лечение с оглед невъзможността да се вземе предвид взаимодействието на това лекарство с назначените от тях медикаменти.
Ответникът по касационната жалба и ищец по делото А. Т. Б. в писмено становище от 10.12.2008 г. оспорва жалбата.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ е постъпил писмен отговор от ответника по обратния иск д-р Ж. Г. Ж., в който същият излага съображения за правилност на решението на Пловдивския апелативен съд и моли то да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна /ответник по делото/ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неснователна. За да постанови решението си за осъждане на М. на о. да заплати на А. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за отхвърляне на предявения от МО срещу д-р Ж обратен иск за същата сума, въззивният съд е приел, че в резултат на неколкократния отказ на командира на поделение № 2*-с. Щръклево да бъде предоставена линейка за транспортиране на А. Б. в болница, на 08.08.2000 г. Б. е изпаднал в кома. По време на тази кома е бил катетаризиран, което е довело до затруднение и болки при уринирането и е наложило провеждането на оперативна интервенция. Продължителността на заболяването и търпените от ищеца непрекъснати болки са довели до тревожност, затвореност и хиподепресивна симптоматика. Предвид на това съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от Б. болки и страдания възлиза на 30 000 лв. Приел е още и че не било доказано, че приемането без лекарско предписание на лекарството „амитриптилин” е в причинна връзка с увреждането.
Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано, след преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд е приел, че М. на о. е пасивно легитимирано да отговаря за претърпените от А. Б. неимуществени вреди, настъпили след изпадането му в кома на 08.08.2000 г. Безспорно установено по делото е, че към тази дата А. Б. е отбивал редовната си военна служба в Българската армия и е бил във влошено здравословно състояние /имал е главоболие, температура и болки в кръста/. Това състояние е продължило повече от 2 седмици, през които Б. е посещавал лекарите от лечебницата на поделението, които са му назначили лечение. На 08.08.2000 г. в 9,30 ч. при поредното му посещение д-р Б решил, че спешно следа да поиска линейка за транспортирането на Б. до болница, но според свидетелите д-р И д-р С. Б. такава линейка му била отказана от командира на поделението. Този отказ е бил в нарушение на чл.299 от МЗ № 60 от 05.05.1975 г., според който тежко болните, които се нуждаят от спешна медицинска помощ, се изпращат в лечебно учреждение съпроводени от медицинско лице и задържането им в медицинския пункт за уточняване на диагнозата им се допуска за не повече от 2 часа от появата на първите оплаквания. Едва в 13,00 ч,. когато Б. изпаднал в безсъзнание, била повикана линейка и той бил транспортиран в болница в гр. Р., а впоследствие във ВМА-София. През няколкото дни, през които е бил в кома, Б. е бил интубиран и катетаризиран. Последното било жизнено необходима манипулация в състояние на кома, за да се следи количеството на отделената от организма урина. При тази катетаризация пикочният канал на Б. се е инфектирал, което е довело до стриктура на уретрата /стеснение на пикочния канал/. Това е наложило хирургична интервенция, проведена на 17.10.2001 г. във ВМИ-Пловдив, след която се получил рецидив и до настоящия момент ежемесечно ищецът Б бил подлаган на болезнени процедури /дилатации- разширение на пикочния канал с шишове/, за да може да уринира. Продължителността на заболяването и търпените от ищеца непрекъснати болки са довели до психически смущения- тревожност, затвореност и хиподепресивна симптоматика. Като последица от това с решения на ТЕЛК Б. е признат за 50 % неработоспособен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, обосновано съдът е приел, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника М на о. по предявения от А. Б. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД: налице е неправомерно поведение от страна на служител на МО /командира на поделение № 2* в с. Щ., който в нарушение на чл.299 от МЗ № 60 от 05.05.1975 г. отказал да бъде извикана линейка за транспортирането на Б. в болница/, настъпили вреди /претърпени от Б. болки и страдания от настъпилото в резултат на катетаризацията при изпадането му в кома заболяване- структура на уретрата/ и причинна връзка между поведението на командира на поделението и тези вреди /вредите са настъпили именно в резултат на несвоевременното транспортиране на Б. до болница, където е можело да му бъде оказана компетентна спешна медицинска помощ, която би могла да предотврати изпадането му в кома и последващата катетаризация, довела до увреждането на пикочния му канал/.
Фактът, че по делото не било изяснено кой бил командир на поделението, в което е служел Б. , и че този командир не бил разпитан като свидетел по делото, не е основание за касация на решението. За ангажиране на имуществената отговорност на МО е било достатъчно да бъде доказано, че претърпените от Б. вреди са в резултат на неправомерно поведение на служител на МО, което е сторено по делото, като е без значение точното име и звание на този служител. Последното би имало значение за ангажиране отговорността на този служител за претърпените от МО вреди от неговото поведение. Осъществяването на отговорността на този служител спрямо МО обаче не е в предмета на настоящото дело.
Фактът, че този командир не е бил разпитан по делото, поради което не му била дадена възможност да докаже липсата на причинна връзка между поведението му и настъпилите вреди за Б. , също не е основание за касация на решението. В тежест на МО е било да ангажира доказателства /включително и свидетелските показания на командира на поделението/, с които да обори истинността на показанията на свидетелите д-р Х д-р Б. относно отказа на командира на поделението да предостави линейка за транспортирането на Б. до болница на 08.08.2000 г. Касаторът не е проявил процесуална активност /не е искал командирът на поделението да бъде разпитан като свидетел по делото/, поради което неразпитването на този командир като свидетел не представлява процесуално нарушение на съда, а последствие от процесуалното бездействие на ответника. В резултат на това бездействие недоказано е останало твърдението на МО, че отговорен за настъпилите вреди е ответникът по обратния иск д-р Ж. Недоказаността на иска обаче не е основание по чл.218б от ГПК /отм./ за касационно обжалване на решенията.
Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението в частта му за размера на присъденото обезщетение, поради това, че съдът не е отчел, че пострадалият е допринесъл за настъпилите вреди, тъй като без лекарско предписание е употребявал лекарството „амитриптилин”. Действително, при изследването на Б. , направено на 09.08.2000 г. във ВМА-София, в кръвта му е установено наличието на такова лекарство в концентрация 0,087 мg/ml при граници на безопасна терапевтична норма 0,08 до 0,15 mg/ml, тоест в нормални стойности /в този смисъл заключението на в.л.токсиколог д.-р Я. И. /. Следователно, употребата на това лекарство не би могло да доведе до отравяне на Б. и съответно не би могло да е причина за изпадането му в кома. От заключението на в.л. Веселина Д. е безспорно установено, че основното заболяване на Б. е било менингоенцифалит и че припадаците /загубата на съзнание/ са последица от това заболяване, а не от употреба на лекарства или от взаимодействието на употребявания от Б. „амитриптилин” и лекарствата, назначени му от лекарите на поделението в с. Щ.. Поради това неоведомяването на лекарите в поделението, че употребява лекарството „амитриптилин”, не се намира в причинна връзка с настъпилото в резултат на изпадането в кома увреждане на Б. и съответно не може да се окачестви като съпричиняване на вредите от негова страна.
Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Пловдивския апелативен съд за присъждане на обезщетение по чл.49 от ЗЗД в размер на 30 000 лв., както и за отхвърлянето на предявения от МО срещу д-р Ж обратен иск за същата сума, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
По делото не са представени доказателства за направени от ответниците по жалбата разноски по делото, поради което такива разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 17.10.2007 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 599 от 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.