Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр.София, 24.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО ГРАЖДАНСКО отделение в съдебно заседание на 18 юни 2009 год., две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя -съдията ЕЛСА ТАШЕВА
гр.дело № 1952/2008 г.
Производството е по чл.218 а, във вр. с чл. 218б, б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на В. С. Х. от гр. С. против решение от 18.01.2008 година по гр.дело № 1523/2006 г. на Софийски апелативен съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба М. на и. и е. – София и М. П. С. от гр. С. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Ответницата М. С. претендира разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени изцяло първоинстанционното решение от 28.04.2006 година по гр.дело № 2561/2004 г. на Софийски градски съд и вместо него да постанови съдебния си акт, с който е отхвърлил предявените шест обективно съединени иска по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците, Софийският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция е изложил правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Безспорно е било по делото, че съгласно З. № Р* от 13.10.1999 год. на Министъра на промишлеността, при разпределението на капитала на „Н” ЕАД-гр. София, В. , след увеличението му, Българската държава е останала притежател на 462 618 броя поименни акции, представляващи 45.77% от капитала на дружеството, а В. Х. новоемитираните 548 218 броя поименни акции, представляващи 54.23% от капитала му, след което извършената промяна в структурата на капитала и в наименованието дружеството от „Н” ЕАД, на „Х” АД е отразена в Търговския регистър на Софийски градски съд, с Решение № 11/2000 год. по ф.д. № 16312/1990 год. Пазарната цена на една акция от 3.1 лева е определена, въз основа на приетата, с Протокол № 8/01.07.1999 год. пазарна оценка, съобразно изискванията за това, регламентирани в Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация. Ответницата М. С. е участвала в нарочно сформираната комисия от служители и експерти на М. на промишлеността, в качеството на началник управление „Преструктуриране”. В комисията са участвали и И. В. – началник отдел в Г. управление „Т”, Е. Б. – главен експерт в отдел „О” и К. З. – ръководител сектор в управление „Преструктуриране”. На проведено свое заседание на 11.05.1999 година комисията е отразила в изготвения протокол № 7, че е констатирала неточности и непълноти, след като е разгледала оценката „Н” ЕАД-София, В. и върнала същата на екипа от оценители за преработка, допълване и отразяване на всички реституционни претенции, за преразглеждане на оценката на активите, включени в сметка 207, за прецизиране пазарната стойност на регистрираната в ИНРА търговска марка № 3* на дружеството, както и за съобразяване на писмо № 2601/30.07.1998 год. на М. на околната среда и отразяване на необходимите инвестиции за възстановяване на околната среда и включването им в оценката. С последващ протокол № 8/01.07.1999 год. комисията е констатирала изпълнение на указанията от екипа – оценител и одобрила предложената пазарна оценка на дружеството, в размер на 1 434 000 лева.
Решаващият съд е позовал на приетите и обсъдени доказателства, а именно: съдебно-техническа експертиза /приета в хода на първоинстанционното производство/, доклад от месец май 1998 година, относно идентификация на имотите, отчуждени с ПМС № П-408/23.03.1954 год., доклад за оценка на щети от минали екологични замърсявания, изготвен през месец юли 2001 год., както и доклад за инженерно-геоложко проучване на площадката на дружеството от 2000 год., за да обоснове правни изводи за недоказаност на твърденията на ищцата, че приетият от комисията доклад за оценка на имуществото на дружеството, който не й бил предоставен своевременно и не отразява действителната площ на притежаваната от дружеството земя /завишена с 57 дка/, не отразява сериозното й екологично замърсяване и наличието на свлачища, не отразява включването в активите на сгради, собственост на трети лица и на липсващи съоръжения, отразява неточни данни за бъдещи печалби и инвестиции, както и неточно отразява платежоспособността на дружеството за следващия четиригодишен период.
Решаващият съд е направил подробен правен анализ на фактическия състав на непозволеното увреждане, изразен в чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, разграничавайки имуществената отговорност на прекия причинител на деликта-ответницата С. , от тази, на обвързания, с гаранционно-обезпечителната отговорност ответник – М. на и. и енергетиката.
Позовавайки се на чл. 18, ал. 1 ЗППДОП /отм./ и на Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация /отм./ съдът констатира отсъствие на причинна връзка между действията на ответницата С, изразяващи се само в обсъждане и гласуване на оценителния доклад на „Н” ЕАД и твърдяния от ищцата вредоносен резултат, изразяващ се в негативните последици от неправилно определената пазарна цена на една акция от новата емисия, които тя е придобила, по реда на чл. 195, ал. 1 от ТЗ. За да мотивира този извод, съдът е приел, че участието на ответницата в комисията, която е колективен орган от експерти към М. на промишлеността, наред с останалите нейни членове не е довело пряко до определяне на цената, на която правоимащите имат право да придобият акции, защото според чл. 13 а от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация /отм./, заключенията и предложенията на оценителния доклад имат препоръчителен характер и при осъществяване на продажбата органът по чл. 3 от ЗППДОП /отм./, а именно министърът на промишлеността не е бил обвързан от тях. Обоснован е правния извод, че поради включване на част от реституционните имат на ищцата в дълготрайните активи на „Н” ЕАД, сезираният от нея министър на промишлеността, в качеството му на орган по чл. 3 ЗППДОП /отм./ е открил процедура, за реализиране на правата й по чл. 18 от с.з. Процедурата е завършила със З. № РД 16-498/13.10.1999 година за увеличение на капитала на дружеството, по реда на чл. 195, ал. 1 ТЗ, чрез непарична вноска на ищцата, на стойност 1 699 467 лева, като общият размер и придобитите по този начин от нея акции е определен в съответствие с приетата от Министъра пазарна цена на една акция от 3.1 лева, преценена, съобразно одобрения оценителски доклад за имуществото на дружеството. В този аспект, като неоснователни и недоказани са разгледани всички искове, предявени от ищцата срещу ответницата С, поради отсъствие на един от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – не е установено противоправно действие или бездействие, довело до претендираните от ищцата вреди, конкретизирани от нея по вид, размер и произход, във всяка една от имуществените й претенции, заявени, като частични искове.
Изложените съображения за неоснователност и недоказаност на иска по чл. 45 ЗЗД са обосновали извода на решаващия съд и за отсъствие на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на втория ответник, съгласно чл. 49 ЗЗД, която е обусловена от извършени противоправни действия на негови служители, при и по повод изпълнение на служебните им задължения.
Върховният касационен съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалноправните норми на чл. 45 и 49 ЗЗД, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат отмяната му.
Касационният довод, основаващ се на неточно интерпретиране от решаващия съд на разпоредбата на чл. 13 а от Наредба /ПМС № 115 от 20.05.1998 година/ и обсъждането на препоръчителния характер на заключенията и предложенията на оценителния доклад, редакция, която не е съществувала в този й вид към момента на изготвяне на оценителския доклад е ирелевантен за спора, с оглед общата забранителна норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Правната норма регламентира поведение, изразяващо се в действие, или бездействие, чиято правна характеристика изисква то да е противоправно, т.е., да има несъответствие на поведението с предписанията на правния ред и порядък. Когато поведението нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение е налице противоправност. В този аспект поведението на ответницата С, е следвало да се изрази нарушение на конкретно нейно задължение, възникнало по силата на възникналото правоотношение с нейния работодател – вторият ответник, възложил й участие в комисия, за анализ на правното състояние на имуществото на предприятието, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация /ПМС № 105 от 1992 год. и нейните изменения, а впоследствие отменена/, с което за нея са възникнали конкретните задължения на конкретното възникнало правоотношение, в какъвто смисъл липсват доказателства. Цитираният нормативен акт поставя конкретни изисквания към анализа на правното състояние на предприятието, както и към методите на оценка на обектите, съгласно чл. 13 б /нов – ДВ, брой 61 от 1998 година/. Назначената експертиза в съдебното производство не установява нарушения на комисията, допуснати при извършения от нея анализ на технологичното, екологичното, финансово-икономическото и правно състояние на предприятието и изготвения доклад, отговарящ на изискванията на чл. 13 б, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от същата Наредба. Разпоредбата на чл. 12 от същата Наредба възлага в задължение на ръководството на предприятието, част от което е касаторката /член на Съвета на директорите/ да предоставя на оценителите необходимата информация и да създава условия за извършване на оценката, а заедно с това да потвърждава верността на изходните данни, които се прилагат към оценката. Видно от отправените два броя докладни записки – от 09 и 28 юли от Съвета на директорите на „Н” ЕАД, В. , до Министъра на промишлеността, подписани и от касаторката, като нейн член, ръководството на дружеството е разполагало с точната информация за неговото икономическо и финансово състояние. Обстоятелството, че участието на касаторката в акционерното дружество не е довело до очаквания от нея икономически резултат, а вместо това е понесла вреди, не може да обоснове само за себе си изводи за обезщетяването им по реда на непозволеното увреждане, защото претърпените вреди не произтичат от противоправното поведение на ответницата С.
Самият факт на обективираната вреда, претендирана от касаторката, като шест самостоятелни иска не води до възникване на правните последици, изразяващи се в ангажиране на имуществената отговорност по чл. 45 ЗЗД и обусловената от нея гаранционно-обезпечителна такава, по чл. 49 ЗЗД – за втория ответник, при установените доказателства, че ответницата С е действала правомерно и в изпълнение на вменените й задължения от правните норми на цитираната Наредба.
По тези съображения касационният съд не дължи отговор на заявените касационни оплаквания по отделните претенции, предявени на едно и също правно основание – непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, поради отсъствие на изискуемия се елемент от техния фактически състав – противоправност на деянието.
Касационната жалба следва да се остави без уважение и ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. като констатира, че претенцията на ответницата С за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователна, тъй като не се подкрепя от доказателства, я остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222/18.01.2008 г. по гр.дело № 1* по описа за 2006 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: