О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 79
гр.София 03.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3825/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. М. Д., С. М. Ц. , Х. М. Д. и Р. В. К. , всички от гр. С. и М. Г. К. от гр. Н.. Ст. Загора, срещу решение № 122/09.06.2008 год. по гр.дело № 231/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1925/29.01.2008 год. по гр.дело № 1377/2007 год. на Бургаския районен съд и иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касаторите се позовават на наличие на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения: не кореспондира с данните, видно от мотивите на въззивното решение, че решаващият съд е изключил, като допустими писмените доказателства, а именно представените нотариални актове на трети, неучастващи в производството лица, които са приети от съда, като писмени доказателства и са обсъдени, само като индиция за съществуващото право на собственост на наследодателите на касаторите. Съдът е назначил и техническа експертиза, която е имала за задача да установи доколко се установява идентичност на претендираните от касаторите имоти с представените от тях писмени доказателства-нотариалните актове, в които фигурират имената на наследодателите им, но като съседи, която е отговорила категорично, че такава идентичност не е налице. Обсъдени са, като допустими писмени доказателства, но недостатъчни като доказателствен материал и двете декларации за притежавани непокрити земеделски имоти от Щ. Д. и от Г. К. , в които липсва описание на съседи. Решаващият съд се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос, че касаторите не са доказали по категоричен начин правото на собственост на своите наследодатели, за да се възстановяват правата им върху претендираните земеделски земи. В този случай не е налице произнасяне по допустимостта на писмените доказателства, защото съдът ги е приел, като допустими и ги е обсъдил, но като недостатъчен доказателствен материал, за да се обосноват правни позитивни изводи за съществуващо право на собственост върху конкретни земеделски земи, с площ, граници и местонахождение.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без съответната аргументация не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Това основание е налице тогава, когато се отнася до приложение на конкретна правна норма, ако е неясна, или непълна, или се нуждае от корективно тълкуване, за да се постигне точното й приложение. Нормата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, която регламентира допустимите писмени доказателства за установяване на правото на собственост върху земеделски земи е приложена точно, като съдът е отговорил отрицателно по повдигнатия материалноправен съществен въпрос, приемайки и обсъждайки писмените доказателства, по които е назначил и техническа експертиза. Изводите на съда се обосновават върху всички писмени доказателства, които не доказват конкретни права на ищците, като наследници на лицата Г. К. и Щ. К. , които да бъдат заявени за възстановяване пред органа на поземлената собственост.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 122/09.06.2008 год. по гр.дело № 231/2008 год. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба на В. М. Д., С. М. Ц. , Х. М. Д. и Р. В. К. , всички от гр. С. и М. Г. К. от гр. Н., общ. Ст. Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: