Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
София, 30.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 30.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1895/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. В. Б. и И. С. Х. против допълнително решение №686/21.11.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №173/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното допълнителено решение от въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е касационна жалба и от Е. С. Ч. против решение №215/12.04.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №173/2007г. по описа на същия съд,като се правят оплаквания,че при постановяване на въззивното решение са допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на същото,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По касационната жалба на Е. С. Ч.:
С решението си въззивният съд е отменил решение №1156,постановено по гр.д. №171/2004г. по описа на П. районен съд в частта му,в която е отхвърлен иска с правно основание член 108 от ЗС,предявен от В. Б. и И. Х. срещу Е. С. Ч. и вместо него е признато за установено по отношение на Е. С. Ч.,че В. В. Б. и И. С. Х. ,са собственици на недвижим имот-УПИ * в кв.19 по плана на с. М.,незастроен,състоящ се от 1000кв.м при описани съседи и е осъдена Е. С. Ч. да предаде на В. В. Б. и И. С. Х. владението на гореописания недвижим имот,като решението в останалата му част е оставено в сила.
Предмет на подадената касационна жалба е частта от въззивното решение,с която е уважена предявената срещу ответницата Е ревандикационна претенция.
Въззивният съд е констатирал,че ищците са предявили обективно съединени искове срещу С. И. Б. и Е. С. Ч. с правно основание член 108 от ЗС и член 73 от ЗС,като основават правото си на собственост върху процесния имот,принадлежал на наследодателя С,починал на 24.07.2002г.,комуто приживе с влязло в законна сила на 21.01.2001г. решение №73/08.06.1999г. по гр.д. № по гр.д. №818/1990г. по описа на П. районен съд , процесният имот е бил поставен в негов дял,а със същото решение в дял на другия съделител-първия ответник в настоящото производство-С. И. Б. е поставен недвижим имот-парцел **** в кв.26 по плана на с. М.,Пазарджишка област,състоящо се от 1025 кв.м,които имоти останали в наследство от общия наследодател на съделителите –Иван Л. Б. 26.01.1990г. Съдът е посочил,че съгласно приложения нотариален акт №105 от 26.03.1990г.,н.д. №626/1990г. по описа на нотариуса при П. районен съд С. И. Б. и съпругата му С. Т. Б. дарили на дъщеря си Е. С. Б. процесният недвижим имот-пл. №614 в кв.19 по плана на с. М.,целият от 1000 кв.м.,като дарителите са се легитимирали като собственици на имота по силата на покупко-продажба извършена приживе от общия наследодател И на неговия син С. Б. , по съгласно нот.акт №177 от 18.07.1982г. След извършеното дарение на процесния имот С. Б. депозирал искова молба на 23.05.1990г. срещу наследодателя на настоящите ищци С. Б. за делба на останалото в наследство имущество на наследодателя им И. Л. Б. ,поч.26.01.1990г.,като е образувано гр.д. №818/1990г. по описа на П. районен съд. Предмет на делбата,посочен от ищеца С. Б. е дворно място,представляващо парцел **** в кв.26 по плана на с. М.,ведно с построените в същото сгради,В хода на това делбено производството наследодателят на ищците С е поискал включването в делбената маса на процесния имот-УПИ * в кв.19,което е допуснато от съда,който впоследствие с постановеното решение,влязло в законна сила на 21.01.2001г. го възложил в дял на С. Б. Междувремено след завеждане на горепосоченото делбено производство е бил предявен от С. Б. на 08.02.1991г. иск по член 26 от ЗЗД срещу С. Б. за обявяване за нищожна извършената покупко-продажба на процесния имот по силата на нотариален акт №177/1982г.поради противоречие с разпоредбите на действащия тогава ЗСГ/отм/,като е образувано гр.д. №261/1991г. по описа на Районен съд гр. П.,прекратено с определение на съда от 26.02.1992г.,поради оттегляне на иска от ищеца С. Б. След анализа на доказателствата по делото и тяхната преценка,съдът е стигнал до извода,че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, по силата на настъпилото наследствено правоприемство от починалия наследодател С,който е собственик на този имот по силата на изрършена делба,при която с постановеното влязло в сила решение по същата в реален дял на наследодателя на ищците е поставен процесния имот. По отношение възражението на ответниците,че е извършена делба на чужд имот,която не е породила вещноправен ефект,тъй като съгласно представения нотариален акт №105/1990г. дарението на процесния имот е извършено преди датата на завеждане на исковата молба за делба от С. Б. ,който е един от дарителите,съдът е приел,че тази разпоредителна сделка е непротивопоставима на наследодателя на ищците С,като се е позовал на хипотезата на относителна недействителност на прехвърлителната сделка,като само при поставяне на имота в дял на разпоредилия се сънаследник тази прехвърлителна сделка би породила целените с нея последици,каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. По отношение наличието на втората предпоставка за основателността на заявената претенция по член 108 от ЗС съдът е приел,съобразно доказателствата по делото,че процесния имот се владее само от втората ответница Е. Ч. ,без правно основание,поради което тази претенция е основателна спрямо същата,а по отношение на първия ответник С. Б. ,същата се явява неоснователни и правилно е била отхвърлена като такава, с постановеното първоинстанционно решение.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопризводствените правила и необсъждане на всички доказателства по делото,както и неправилното им интерпретиране от съда. Навеждат се аргументи,че въпреки направената констатация от съда,че дарението на процесния имот предхожда иска за делба,последният неправилно е приел,че това не обуславя извод за извършена делба на чужда вещ,тъй като дарителят С. Б. е един от съделителите . Тези оплаквания да неоснователни. Видно от данните по делото, направеното от втория ответник С. Б. в полза на първата ответница Е. Ч. дарение на процесния имот е извършено на 26.03.1990г., след откриване на наследството на общия наследодател И.26.01.1990г.,а искът за делба на останалото в наследство от последния имущество е предявен на 23.05.1990г.,като е образувано гр.д. №818/1990г. по описа на П. районен съд. В това производство съдът е обсъдил правата на съделителите,както и имотите,вкючени в наследствената маса,включително процесния имот. Както вече бе посочено по-горе ,този имот е включен в предмета на делбата на наследството на общия наследодателя И, по молба на наследодателя на сегашните ищци С. Б. В това производство е констатирано от съда,че извършената сделка- покупко-продажба,по силата на нот.акт №177/1982г., е нищожна,поради противоречие със закона и не е породила правно действие,поради което имота е останал в патримониума на общия населоддател. Така постановеното с решението на съда по допускане и извършване на делбата обвързва със сила на пресъдено нещо съделителите,както и поражда съответните правни последици за лицата,правоприемници,които черпят правата си в тази връзка. Това е така, защото при извършване на делбата е прието,че към момента на прехвърлянето на процесния имот,дарителят не е разполагал с права спрямо този имот,т.е. не е могъл да прехвърли права,които не е притежавал. Така извършеното дарение на процесния имот от С. Б. на неговата дъщеря Е. С. е направено след откриване на наследството на общия наследодател И,и поради порочността на сделката на праводателя ,с която той се легитимира като собственик на дарения имот,не поражда правни последици и вещноправен ефект за надарената. При тези изводи на касационния съд ,които се основават на хронологията на възникналите правоотношения от една страна между страните по покупко-продажбата,извършена приживе от наследодателя и не породила правни последци,поради противоречие на закона,последвана от извършено дарение на претендиран като собствен имот,на основание на тази нищожна сделка,легитимира като собственици на процесния имот ищците,в качеството на наследници на техния наследодател С,комуто този имот е бил възложен в дял,съгласно влязло в сила решение по горепосоченото дело. Ето защо,макар и с тези различни от тези на въззивния съд мотиви,касацонният съд приема крайния резултат на поставеното с въззивното решение,а именно уважаването на ревандикационната претенция спрямо ответницата Е,,като правилно и законосъобразно.
По жалбата на В. Б. и И. Х.
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Предмет на касационната жалба е допълнителното решение №686/21.11.2007г. постановено по горното дело,в производството по член 193 от ГПК/отм/,с което е оставена без уважение молбата на В. В. Б. и И. С. Х. за допълване на решение №215/12.04.2007г. постановено по гр.д. №17382007г. по описа на П. окръжен съд.
С депозираната молба по реда на член 193 от ГПК /отм/ молителките са поискали от съда да допълни решението,като се произнесе по искането им по съществуването на правоотношението по нотариален акт №105/т.ІІ,н.д. №696/1990г.,по силата на който процесния имот е дарен на настоящата ответница Е. Ч. Съдът е констатирал,че в настоящия случай спорното правоотношение е с преюдициален характер спрямо спорното право и по него съдът се е произнесъл с мотивите си,а прознасяне с диспозитива по решението се дължи само в случай на предявен инциденетен установителен иск,а в конкретния случай такъв инциденетен установителен иск по член 76 от ЗН не е предявен. Съдът е посочил,че недействителността на правоотношението е заявена като възражение ,поради което съдът е разгледал въпроса за относителната недействителност на сделката в мотивите на постановеното решение,а и такова искане за допълване в този смисъл не е направено и по отношение на постановеното решение от първоинстанционния съд.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си ,касаторите твърдят,че въззивният съд не се е произнесъл по цялото им искане и е следвало да допълни решението ,тъй като е налице направено възражение по отношение на оспореното правоотношение. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът се е произнесъл по заявеното с исковата молба,съобразно предявените от ищците претенции,за което се дължи произнасяне с постановеното в диспозитива на съдебното решнеие,което правилно е направено с постановения съдебен акт. След като не е налице предявен иницидентен установителен иск,както е посочил въззивният съд,последният не е длъжен да се произнесе по направеното възражение, с постановения диспозитив на решението.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение №215/12.04.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №173/2007г. по описа на същия съд,в обжалваната му част и решение №686/21.11.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №173/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: