Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
София, 21.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 28.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2657/2006 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. И. П. от гр. С. против решение от 05.12.2007г. на Бургаски окръжен съд,първи въззивен състав,постановено по гр.д. №1197/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е касационна жалба от С. И. К. от гр. Б. против горепосоченото решение на въззивния съд,като се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба БУЛГАРТАБАК-ХОЛДИНГ А. С. ,”Р”А. С. и „Б”ЕООДгр. С. и „К”А. гр. С. молят подадените от Т. И. П. и С. И. К. касационни жалби да бъдат оставени без уважение,като останалите ответници не вземат становище по всички депозирани по делото касационни жалби.
Постъпила е касационна жалба от БУЛГАРТАБАК-ХОЛДИНГ А. гр. С. против решение №130/05.12.2007г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №1197/2006г. по описа на съда,с оплаквания,че същото е недопустимо,неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е касационна жалба от РУДМЕТАЛ А. С. против горепосоченото решение на въззивния съд,като касаторът счита постановеното решение за недопустимо,неправилно и необосновано и моли за неговата отмяна.
Постъпила е касационна жалба,подадена от „Б”О. С. против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е отменено частично решението на първоинстанционния съд и в частта,с която е извършено разпределение на ползването между ищците Т,ответницата С. К. и дружеството-касатор на описаните помещения,с наведени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,поради което се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответницата по горепосочените касационни жалба Т. И. П.,счита същите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационните жалби са постъпили в законоустановения срок и са процесуално допустими.
С решението си, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му,с която е отхвърлен иска на Т. И. П. с правно основание член 32 ал.2 от ЗС по отношение на ответниците С. И. К.,ЕТ”Ж. М.- К. И. Ж. М. ”,”Булгарплодекспорт”О”Р”А. и „Б”А. и вместо него е постановено с решението реално ползване на описаните стаи,находящи се на посочените етажи в административната сграда,състояща се от партерен и четири етажа,изградена в УПИ *в кв.10 по плана на гр. Б.,за която е отреден имот пл. №2204,по описания в решението начин на ползване на цитираните стаи между горепосочените страни,като оставя в сила решението в останалата му част. Със същото решение е отхвърлен иска на Т. П. против „Ф”ЕА. С. ,конституиран като страна по делото с определение в съдебно заседание на 09.05.2007г.,за разпределяне на реалното ползване на гореописаната административна сграда,като скицата по назначената съдебно-техническа експертиза на л.540 от том първи на първоинстанционното дело се счита за неразделна част от постановеното решение.
Въззивният съд е приел,че е налице етажна собственост,тъй като са налице обособени обекти в процесната административна сграда,които са инидивидуално притежание на различни лица,които притежават и идеални части от общите части на сградата. С оглед представените доказателства по делото,съдът е приел за установено,че ищцата Т. И. П. и първата ответница С. И. К. имат по 11,085% идеални части от цялата сграда,което ги прави съсобственици със съответното дружество,което притежава самостоятелен обект,по отношение на този обект. При това положение съдът е стигнал до извода,че не може да се говори за разпределяне ползването на цялата сграда,доколкото в нея има обекти,собственост на различни лица,а се касае за разпределение на всеки обект поотделно,между дружеството,ищцата и ответницата,в резултат на което е преценил по целесъобразност по отношение на всеки реално обособен обект,собственост на съответното дружество,възможността за реално разпределение на ползването на този съсобствен имот и за част от тях е приел,че не е възможно такова реално разпределяне на ползването,а по отношение на посочените обекти-стаи описани в диспозитива на решението е приел,че е целесъобразно така приетото от него разпределение на ползването на обектите ,съсобствени между ищцата,първата ответница и посочените в решението съсобственици-търговски дружества,като част от всички съсобственици в сграда.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от заявеното с исковата молба,съдът е сезиран с искане за разпределение ползването на недвижим имот,за който се твърди,че е съсобствен между страните по делото,който представлява административна сграда,изградена в УПИ *,кв.10 гр. Б.,ул.”Граф И. №7,състояща се от партер и четири етажа. В така образуваното производство по член 32 ал.1 от ЗС съдът не решава правен спор,а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това,което е следвало да се реши,с оглед най-целесъобразното използване на общия имот,като е недопустимо по реда на член 32 ал.2 от ЗС да се иска от съда да постанови промяна,за която е нужно съгласието на всички съсобственици или искането да е насочено към промяна на съществуващото в имота фактическо положение. Преди всичко при така заявената претенция, за разпределение ползването на съсобствен имот,същото е предпоставено от безспорното установяване на съсобствеността между страните. В настоящия случай съдът не е изследвал и не е взел предвид всички представените по делото доказателства,свързани,както с придобиване на правото на съсобственост от страна на ищцата, и първата ответница,които по този начин ги легитимират като съсобственици на процесната сграда,както и тяхната преценка с оглед отношенията с останалите съсобственици на сграда. Ищцата Т. П. и първата ответница С. К. ,основават правото си на собственост спрямо процесната сграда на основание настъпила реституция,като се позовават на две съдебни решения,приложени по делото. Първото от тях е постановено на 17.06.1997г. по гр.д. №37/1993г. по описа на Бургаски районен съд,влязло в законна сила на 17.09.1997г.,по предявен иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ във вр. с член 3 от ЗВСВНМСА,с което е прието за установено по отношение на О. управител гр. Б.,че наследниците на И. Д. Й. М. А. Й. ,С. И. К. и Т. И. П. са собственици на основание член 3 от ЗВСВНСВРСА на 7,97 % от недвижим имот:пететажна жилищна сграда,застроена на 265 кв.м с 42 стаи,партер и сутерен,построена в дворно място,представляващо имот пл. №6955 в кв.5 по плана на гр. Б.,ул.”Г” №11,като иска по отношение ОФ”О”/ликвидирана/,Община Б. и М. на търговията е отхвърлен като неоснователен. Второто от тях/лист 33 от делото/ е постановено на 20.11.2001г. по гр.д. №989/1998г. по описа на Бургаски окръжен съд,в производството по реда на член 6 ал.6 от ЗОСОИ,с което се утвърждава направената оценка и размера на признатото с влязло в законна сила решение №699/07.07.2000г. по адм.д. №989/1998г. по описа на Бургаски окръжен съд за обезщетение в полза на наследниците на И. Д. Й. за одържавения от него,описан в решението,находящ се в гр. Б.,ул.”Г”№11,определя общо обезщетение на наследниците в размер на 14,20% идеални части имот от съсобствеността на новопостроената административна пететажна масивна административна сграда,находяща се в гр. Б. ул.”Г” №7,като съответно за всеки от тях-за С. К. и Т. П. ,съответно определя стойност –по 7,10 % идеални части от съсобствеността върху гореописаната сграда,което решение е влязло в законна сила на 11.02.2002г. В тази връзка съдът не е отчел важно обстоятелство,което е от значение за правилните крайни изводи на съда относно наличието на съсобственост между страните в настоящото производство,а именно,че горепосочените съдебни решения се ползват със сила на пресъдено нещо като постановени по отношение на О. управител,респективно в качеството му на представител на Държавата и същите не обвързват останалите страни,неучаствали в същото производството,каквито са останалите ответници по делото освен С. К. При това положение е необходимо, на първо място съдът да изследва дали и налице съсобственост между страните,механизма на възникналата съсобственост и налице ли е настъпил реституционен ефект,който поражда и предпоставя възникването на тази съсобственост за страните. Наред с това, съдът е длъжен да прецени възникналите правоотношения на реституираните собственици както с Държавата,в лицето на О. управител,така и последиците от настъпил реституционен ефект,ако се установи, след преценка на доказателствата по делото негово наличие. Едва след изследване на тези факти и обстоятелства и установяване на наличие на съсобственост на страните върху процесната сграда,съдът ще следва да се произнесе по какъв начин следва да се разпредели ползването на общия имот,при което посленият сам решава този въпрос по съображения за целесъобразност,които да мотивира,каквото не е сторил с обжалваното решение,а също така съдът не е длъжен,в случай че молителят е заявил искане за начина,по който да се ползва имота,да е обвързан от него. Трябва да се има предвид също така,че ако е налице невъзможност съсобственият имот да се ползва от останалите съсобственици съобразно правата им,последните разполагат с възможността да търсят обезщетение за правата си за ползването на съответната им идеална част или да търсят ревандикация за предаване на тази идеална част. Изясняването на тези въпроси от съда е от важно значение за правилната преценка относно наличие на съсобственост между страните по делото ,като предпоставка за реално разпределение на ползването на процесния имот,поради което ще следва да се отмени постановеното въззивно решение,с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд по отношение на посочените ответници и е постановено описаното в същото реално разпределение на ползването
В. от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №130/05.12.2007г. на Бургаски окръжен съд,първи въззивен граждански състав,постановено по гр.д. №1197/2006г. по описа на съда,в обжалваната му част и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: